Чтение онлайн

— Тисе правиш на скромен. Чух за приключенията ти на цепелина.

— Хайде да не затъваме във взаимно възхищение — каза Остин. — Не желая да съсипвам такива чудесни отношения.

Райън се разсмя.

— Помолих те да се видим, за да ти се извиня. Зная, че бях доста арогантен и самомнителен.

— Случва се и на най-добрите.

— Има и друго. Опитах се да използвам Тери, за да си издействам помощта ти.

— Зная. Зная също, че Тери е прекалено независима, за да се остави да я използват.

— Както и да е, трябва да се извиня, преди да замина.

— Говориш така, сякаш си се запътил към оня свят.

— А, не. Още не съм готов за това. Заминавам за няколко дни за Бали. Ще се опитаме да спрем незаконната търговия с морски костенурки. След това ще трябва да помогна за спасяването на морските лъвове в Южна Африка и да видя какво можем да направим против бракониерството на Галапагос. Междувременно събирам пари за подмяната на „Морски страж“.

— Доста амбициозна програма. Желая ти успех.

— Ще ми трябва. — Райън си погледна часовника. — Съжалявам, но ще трябва да бягам да си видя воините.

На паркинга отново си стиснаха ръце.

— Разбрах, че тия дни имате среща с Тери.

— Ще вечеряме заедно веднага щом успеем да намерим свободно време.

— Обещавам да не ви се пречкам като онзи път в Копенхаген.

— Не се безпокой — каза Остин и погледна небето. На лицето му заигра загадъчна усмивка. — Там, където смятам да я заведа на вечеря, никойняма да успее да ни прекъсне.

— Да ви налея ли още шампанско, мадмоазел? — попита келнерът.

— Благодаря — усмихна се Тери. — С удоволствие.

Келнерът напълни фината кристална чаша, завъртя бутилката като истински професионалист, тракна с токове и се отдалечи дискретно, готов обаче да се появи и при най-малкия знак. Беше безукорно облечен, с тънки мустачки, черната му коса бе зализана назад с лъскав брилянтин. Владееше се до съвършенство и на лицето му бе изписано леко отегчение и разсеяност, примесени с пълно внимание.

— Чудесене — прошепна Тери. — Откъде го намери?

— Направо от „Ориент експрес“ — каза Остин. Тери го погледна подозрително. — Честно казано, от кетъринг отдела на НАМПД. Работил е като оберкелнер в „Ла Тур д’Аржент“ в Париж, преди Сандекър да го наеме да организира трапезарията на НАМПД.

— Е, справил се е великолепно с организирането на вечерята ни — каза тя. Седяха на маса за двама с колосана покривка. Чиниите и сребърните прибори бяха в стил арт деко. Облеклото бе официално. Тери носеше зашеметяваща вечерна рокля без презрамки, а Остин бе сменил смокинга, който бе съсипал по време на надпреварата с кучешките шейни. Тери кимна към струнния квартет, който тихо свиреше Моцарт. — Предполагам, че музикантите са от Националния симфоничен оркестър.

Остин се усмихна глуповато.

— Приятели от инженерния отдел на НАМПД — събират се да свирят през уикендите. Много са добри, нали?

— Да. Както и вечерята. Не зная кой е готвачът, но… — Тя млъкна и улови погледа му. — Не, само това не! Готвачът също е от НАМПД, така ли?

— Не. Един мой приятел, Сен Жулиен Перлмутер. Настоя лично да сготви. Ще ви запозная по-късно.

Тя отпи от шампанското и изведнъж се навъси.

— Извинявай, но непрекъснато се сещам за доктор Баркър и чудовищата му. Струва ми се като кошмар.

— Иска ми се да беше просто лош сън. Баркър и приятелчетата му си бяха съвсем истински. Както и франкенрибите.

— Какъв странен и ужасен човек! Никога няма да разберем как такъв блестящ ум може да се превърне в такова зло.

— Още по-изумително е, като имаш предвид, че според всички сведения прародителят му е бил съвсем почтено човешко същество. Първият Фредерик Баркър е виждал, че ескимосите измират от глад, и се е опитал да накара останалите китоловци да спрат да избиват моржовете.

— Сигурно гените му са се объркали през поколенията.

— Добави към генетичната попара малко божествен синдром и ще получиш побъркан учен, смятащ се за персонификация на зъл дух.

— Ама че ирония — каза тя след кратък размисъл. — Баркър е продукт на повредени гени. И е използвал в лабораторията си абсолютно същия процес, за да създаде чудовища от съвсем нормални риби. Тръпки ме побиват, когато си помисля за нещастните обезобразени създания. — В очите й се появи безпокойство. — Това наистина е краят на целия този безумен проект, нали?

Остин кимна.

— Баркър е бил истински гений. Не е оставил никакви записки. Пазил е бележките за генетичните си бърникания в главата си. Познанията му умряха с него.

— Но това няма да попречи на някой друг също така блестящ гений да повтори труда му.

— Няма. Но вратичките в закона скоро ще бъдат затворени. Генетично модифицираната риба ще бъде забранена в Щатите. Европейците също са твърдо решени, че никога няма да допуснат в менюто им да се появи франкенриба с картофки. А при липсата на пазар няма да има стимул.

— Какво стана с останалите от племето киолая?

— Арестувани, мъртви — или се крият. Без камшика на Баркър, който да ги събере във фанатична тълпа, вече не бих ги нарекъл заплаха. Холдингите на Баркър се разпадат. Вълците разкъсват огромната му корпорация на парчета. А сега нека аз те попитам нещо. Какви са бъдещите ти намерения за SOS?

— Разделяме се. Реших, че командоските им набези не са в моя стил. Предложиха ми място на съветник по околната среда в екипа на сенатор Греъм.