Чтение онлайн

Оръдейната кула се завъртя и дулото се насочи право към „Морски страж“.

— Играете опасни игри — с премерено спокойствие каза Райън. — Достатъчна е само една грешка, за да не ни улучите и да потопите някой от рибарите, които се опитвате да защитите.

— Не вярвам да не уцеля от това разстояние, но не искам да се стига до кръвопролитие — отговори Петерсен. — Осигурихте достатъчно материал на телевизионните камери. Повечето китове избягаха и попречихте на лова. Постигнахте своето и вече не сте желан тук.

Райън се изсмя.

— Приятно е да си имаш вземане-даване с разумен човек. За разлика от кибритлията преди вас. Добре, ще се отдръпна, но няма да напуснем водите на Фарьорските острови. Имаме и друга работа тук.

— Можете да правите каквото ви се хареса, стига да не нарушавате законите ни и да не застрашавате нашите граждани.

Райън въздъхна облекчено. Външното му спокойствие бе просто представление — много добре съзнаваше на каква опасност са изложени екипажът и представителите на пресата. Отстъпи щурвала на първия си помощник и даде заповед да продължат бавно напред. „Морски страж“ излезе от района на лова и се насочи към открито море. Планът на Райън бе да закотви кораба на няколко километра навътре, докато се подготви за протеста срещу риболовната компания.

Петерсен — бе си взел поука от предишното поведение на „Морски страж“ — го последва на известно разстояние, готов всеки момент да се намеси и да пресече евентуален опит за връщане.

Тери наруши напрегнатата тишина в лоцманската кабина.

— Капитан Петерсен не си дава сметка, че току-що се размина на косъм. — Ухили се. — Един изстрел и щях да го завлека в съда и да поискам кораба му като обезщетение.

— Мисля, че повече се страхуваше от боклукчийския катапулт — каза Райън.

Смехът им бе прекъснат от ругатнята на Мърсър.

— Какво има, Чък?

Мърсър бе стиснал щурвала с две ръце.

— Мамка му,Марк. Явно си развалил нещо, като въртеше кораба насам-натам като джет. — Намръщи се. — Ето, виж.

Райън се опита да завърти щурвала. Придвижваше се на сантиметър-два в двете посоки, но само толкова. Натисна леко, после се отказа.

— Проклетият щурвал е блокирал. — В гласа му звучеше едновременно ярост и объркване.

Вдигна слушалката, нареди на машинното отделение да спрат двигателите и отново насочи вниманието си към щурвала. Вместо да намали, корабът неясно защо започна да набира скорост. Райън изруга и отново се обади в машинното отделение.

— Какво става, Кал? Да не си оглушал най-накрая от тези двигатели? Казах да спреш,а не да увеличавашскоростта.

Машинистът — Кал Ръмсън, първокласен моряк — изсумтя:

— По дяволите, знам какво каза. — Отчаянието в гласа му се четеше съвсем ясно. — Намалихскоростта. Двигателите са се побъркали. Управлението като че ли не работи.

— Тогава ги изключи — каза Райън.

— Опитвам се, но с дизела е по-трудно.

— Продължавай да опитваш, Кал.

Райън тресна слушалката. Ама че лудост! Сякаш корабът си беше наумил нещо. Огледа морето пред себе си. Поне не им се изпречваха никакви съдове или суша. В най-лошия случай щяха да останат без гориво някъде насред Атлантика. Вдигна микрофона, за да информира крайцера за затрудненото им положение, но бе прекъснат от вика на Мърсър.

— Щурвалът се завърта!

Помощникът се опитваше да задържи колелото, което бавно се завърташе надясно — и насочваше кораба към крайцера. Райън също го сграбчи и двамата с Мърсър се опитаха да върнат кораба на курса му. Напрегнаха всичките си сили, но щурвалът се изплъзваше от потните им длани и „Морски страж“ се приближаваше към военния кораб.

Датчаните бяха забелязали промяната в курса. От радиото отново прозвуча познатият глас:

— Обадете се, „Морски страж“. Говори капитан Петерсен. Какво сте намислили?

— Имаме проблем с управлението. Щурвалът е заял и не можем да изключим двигателите.

— Невъзможно — каза Петерсен.

— Кажете го на кораба!Последва мълчание.

— Ще се отдръпнем, за да ви осигурим свободно място — обади се накрая Петерсен. — Ще предупредим и другите кораби по пътя ви.

Крайцерът започна да се оттегля.

Но преди да успее да се отдалечи, „Морски страж“ направи рязък завой и се насочи право към него като гигантско управляемо торпедо.

Матросите на крайцера се изсипаха на палубата и започнаха да махат като обезумели на приближаващия кораб да завие. Крайцерът даде няколко къси предупредителни сигнала със сирената си. По радиото се разнесоха думи на датски и английски.

Щом видяха, че двата кораба са на няколко секунди от катастрофата, моряците се втурнаха да спасяват живота си.

Райън натисна с цялата си тежест щурвала в последен отчаян опит да предотврати неизбежния сблъсък. Все още се бе вкопчил в него, когато корабът се вряза в борда на крайцера. Острият нос на „Морски страж“ проби стоманените плочи на корпуса като байонет. Чу се ужасяващият писък на разкъсван метал.

„Морски страж“ отстъпи в океана като зашеметен боксьор, току-що получил здрав удар в носа. През пробойната в корпуса на крайцера нахлуваха хиляди литри вода. Екипажът скачаше в спасителните лодки.

Изпадналите в паника репортери, които вече бяха не наблюдатели, а участници в историята, се мъчеха да намерят някой, който да им каже какво да правят.

Някой крещеше за помощ. Хора от екипажа и журналисти измъкваха нечие окървавено тяло от металната каша, която допреди секунди бе носът на кораба.