Чтение онлайн

Взе набързо душ, спомняйки си заявлението му да се чувства като у дома си. Намери в гардероба един негов потник и го облече. Беше отново гладна. Тръгна към вратата, за да потърси остатъци от вечерята им, но зад гърба й се разнесе звънене. То идваше от панталоните й, захвърлени на пода.

Тя се спусна да извади телефона. Успя да го измъкне на четвъртото позвъняване. Отвори капачето и прочете, че я търси Тим Оберто. С ужас натисна бутона, за да приеме повикването. Дявол да го вземе, надяваше се никой да не му е съобщил, че тя прекарва времето си с неговия шеф Джъстис Норт. Щеше да настане истински ад за нея, ако случаят беше такъв и той се обаждаше, за да я уволни.

— Какво има, Тим?

— Получихме сведение за възможно местонахождение на жена-подарък. Заповедта дойде току-що. Имам нужда от теб, сега!

Притокът на адреналин силно и бързо запрепуска по вените й.

— Кога тръгваме?

— Веднага, след като пристигнеш тук.

— Ъъъ?

— Получих съобщение, че си отседнала в Резервата, затова изпратих хеликоптер. Трябва да се приземи след десет минути, така че закарай задника си на площадката за кацане и го чакай там — и прекъсна линията.

По дяволите! Затвори телефона и се загледа в голия матрак. Обичаше работата си, но този път й се искаше да може да откаже задачата. Джъстис щеше да се върне и да открие, че си е отишла и няма да прекара нощта с него. Разбира се, той щеше да научи, че има възможност една от техните жени-подаръци да бъде спасена и Джеси нямаше извинение да остане.

Натъжи се, че трябва да си тръгне. Може би няма да го видя никога повече, а така ми се искаше да спя в прегръдките му. Раменете й се отпуснаха, но тя бързо се стегна. Длъжна бе да отиде. Десетте минути течаха.

Джъстис прочете бележката, оставена на леглото от Джеси. Брифингът с пресата се бе проточил, но той по най-бързия начин се върна обратно в апартамента, очаквайки с нетърпение да бъдат заедно.

Повторно прегледа написаното. Разбра, че са я повикали спешно от оперативната група, тъй като били открили местонахождението на още една жена от Новите видове и се налагало да замине. Тим Оберто изпратил някой да я вземе. Изръмжа и смачка листа в юмрука си.

Извади мобилния си телефон и замря. Какво щеше да направи? Да се обади на ръководителя на екипа и да се оплаче, че е извикал Джеси на работа, когато той искаше отново да се пъхне в леглото с нея? Изруга и остави апарата. Джеси никога нямаше да му прости, ако направеше това. Човешките жени бяха независими, сексуалният им живот бе неприкосновен. Съмняваше се, че тя би искала екипа и хората, с които работи, да разберат, че е била с него. Щеше да реагира остро и на намесата му в работата й.

Онова, което най-много го вбеси бяха думите написани накрая — била прекарала много приятно времето, за което му благодари. Още по-лошо, беше го посъветвала да се опита да си почива повече и да работи по-малко. От гърдите му се изтръгна ръмжене, чувстваше се неудовлетворен — неговите инстинкти бяха в противоречие с разсъжденията му. Тя би трябвало да го увери, че ще се върне или поне да си даде телефонния номер с молба да й се обади. Не беше го направила.

Благодари ми за добре прекараното време?! Стисна зъби. Пише, че й било много приятно. Приятно?! Заедно с надигащия се в него гняв, от гърлото му излезе поредното ръмжене. Това беше повече от приятно!

Джъстис се вторачи в леглото и най-накрая самоконтролът му рухна. Джеси трябваше да бъде там и да го чака, за да я докосва отново, да я държи в обятията си, докато спят. Тя го караше да се смее, сексът с нея беше невероятен и за първи път в живота си беше щастлив. Яростта от загубата го сграбчи и той се хвърли напред, подчинявайки се на инстинктите си.

Нападна с удоволствие матрака. Ноктите му се забиха в плата и го раздраха. Когато това не му донесе удовлетворение, вдигна го изцяло и го разкъса на парчета. След това атакува пружината на кревата и потроши с крака дървената рамка на леглото. Таблата последна се поддаде на избликналия му гняв — унищожи я напълно. Изправи се задъхан в средата на стаята с цялата бъркотия около себе си.

Огледа щетите и изпсува, смутен от разрухата, която бе причинил. За първи път бе оставил инстинктите си да се развихрят. Въпреки че много пъти досега се бе вбесявал, никога не бе позволявал на самоконтрола да го напусне. Беше загубил Джеси със сигурност. Повторно огледа опустошението, преди да излети от спалнята. Хвърли се върху дивана, дишайки тежко, слабият аромат на жената изпълни ноздрите му. Обърна се, зарови лице във възглавницата и вдиша дълбоко. Това му помогна да си припомни всяка подробност от срещата им. Силното му обоняние върна спомените и той изстена. Искаше нещо истинско, а не да души онова, което бе имал.

Какво правя? Вдигна глава с отвращение. Душеше дивана само за да я помирише. Изруга злобно, стана и започна да се разхожда от безсилие. Накрая успя да се успокои достатъчно, за да се обади на рецепцията. След минути бе поръчал да донесат ново легло и спално бельо. Прекъсна връзката и затвори очи. Джеси Дюпре го бе докарала до лудост. Той беше Джъстис Норт. Нямаше време да губи ума или мислите си по една жена, която го накара да побеснее, като си тръгна. Пък била тя горещото дребно, сексапилно човече, което го бе направило щастлив, преди да си тръгне.

Двамата мъже от Новите видове, които донесоха горе новото легло, се мръщиха на Джъстис през цялото време, докато събираха останките от унищожения креват. Той ги наблюдаваше свирепо, не смеейки да обели и дума за вонята на цветя, която се разнасяше из апартамента. За да прикрие аромата на Джеси, преди да пристигнат, бе влязъл в банята и намерил под мивката освежителя за въздух. Никой не биваше да знае, че е била в леглото му, женската й гордост щеше да остане непокътната, тъй като това бе твърде лично.

Мъжете си тръгнаха и Джъстис грабна телефона. Той винаги имаше работа, която да отвлича вниманието му и сега се чувстваше благодарен. Набра номера на хората си от нощната смяна, знаеше, че те будуват в своите апартаменти, надолу по коридора, и нареди да му донесат кафе. Харесваше му горещата сладка напитка. Избягваше да се доближава до дивана, вместо това постави компютъра си на бара. Половин час по-късно беше потънал в работа, комуникирайки си със своите сътрудници чрез интерфейса. Пред себе си имаше кафе, а екипът му бе зает с актуализиране на проектите, които в момента бяха в ход.