Чтение онлайн

— Не можеш да докажеш нищо — каза той, като леко изфъфли заради свалените протези, — никой не може да ме свърже с Пен.

— Флетчър — казах веднага.

— Той ще си държи устата затворена — каза Сенди убедено. — Братовчед ми е.

Състезателната авантюра на чичо Джордж очевидно не е била вдъхновена само от възможността да се закупи един скапан букмейкърски бизнес. Дадох си ясна сметка, че съществуването на лесно завербуван съюзник от жокеите може би бе истинският фактор, който го е накарал да купи впоследствие и „Л. С. Пърт“.

Наум минах останалите членове на бандата.

— А Фидлър? — предположих след къса пауза.

— За него съм глас по телефона. Глас, наречен Смит. Той не ме познава — каза Сенди.

Временно се предадох. После го запитах:

— Защо все пак го направи?

— Пари. За какво друго? — каза злобно, очевидно смятайки въпроса ми за глупав.

— Защо тогава сам не „задържаше“ конете? Защо позволяваше на Джо да събира тлъстите хонорари?

— Веднъж-два пъти съм го правил. — Сенди очевидно беше готов да обяснява. — Комендантите ме хванаха при втория и получих един през зъбите. Видях червения сигнал, приятел. Вместо мен предложих на шефа да пробва малкото копеле Джо. Нека той си загуби разрешителното, а не аз, казах му. Но имай предвид, че всеки път, когато забавяше някой кон, получавах добър процент от залаганията.

— И ти се разгневи, когато той си позволи да спечели въпреки нарежданията гонката с Болинброк, така ли? — попитах.

— Разбира се.

— Тогава Джо не ти каза в съблекалнята, че смята да дръпне напред с Болинброк. Сигурен си бил в обратното, така ли?

— Истински малък Шерлок — подигра се Сенди.

— И ти го хвърли през перилата в Плъмтън, предполагам?

— Адски си го бе заслужил. Заради него загубих петдесет кинта на Лайка, а освен това и бонуса от шефа.

— И все пак, заслужаваше ли да умре? — попитах с горчивина.

Мъжът, водещ Лъч, беше на около стотина метра.

— Тъпият малък мръсник не можеше да си държи устата затворена — каза Сенди озверен. — Размахваше оная кафява хартийка в Ливърпул и ревеше за теб. Видях какво е написано на нея и съобщих на Фидлър, това е всичко. Не знаех какво означава, но очевидно на шефа хич не му бе харесало. Джо просто си го изпроси.

— И след като си го получи, ти позвъни на Фидлър и му каза, че работата се е продънила и Джо е живял достатъчно, за да говори с мен, така ли?

— Да — каза невъзмутимо Сенди, — чух, че разправяш наляво и надясно, на всеки тъпанар в стаята с кантара.

— Тогава лъжех — не можах да се стърпя. — Джо загина, без да каже и думица.

Когато разбра напълно значението на думите ми, челюстта му увисна и забелязах как се пречупва някъде вътре, сякаш някаква ос се прекърши в основата на огромното му самочувствие. Обърна се, отиде до мястото, където помощникът държеше коня му, и се метна рязко на седлото.

Отидох да посрещна Лъч, благодарих на човека, който го бе върнал, и яхнах отново коня си. Търпението на отговорника по старта се беше изчерпало.

— Наредете се, моля — каза той и обикалящите нервно коне застанаха зад стартовите вратички. Минах отзад и застанах до Сенди. Исках да го запитам още нещо.

— Кажи ми — защо, по дяволите, убеди Пей да се опита да подкупи майор Дейвидсън? Знаеш, че той не би се съгласил да забави Адмирал и да се откаже от победата за всички пари на света.

— Това беше идея на шефа, не моя — каза грубо Сенди. — Предупредих Фидлър да му рече, че само ще си загуби времето, но шефът си нямаше хабер от коне и освен това беше твърдоглав. Фидлър ми обясни, че онзи не искал и да чуе, защото една сигурна гонка би му донесла цяло богатство. Лично измисли стоманената жица. И ако бях затегнал по-добре телта, и теб щеше да убие — добави той с внезапна злоба.

Мъжът на старта даде сигнал, капаците се вдигнаха и след пет минути конете препускаха към първото препятствие.

Не знам точно кога Сенди реши да ме изхвърли зад перилата. Може би мисълта за многото пари, които бе изпуснал, го облада напълно, може би аз си го бях търсил, като му припомних какво бе сторил на Джо, когато покойният, както сам Сенди ми каза, го подразнил.

Във всеки случай, когато приближавахме второто препятствие, насочи коня си към мен. Бяхме в групата точно зад водачите и бях от вътрешната страна, а отляво се падаха перилата.

Погледнах лицето на Сенди. Присвитите му очи се съсредоточаваха за предстоящия скок, но с всяка крачка конят му се доближаваше до моя. Не ми оставаше голяма възможност, помислих си.

Разбрах, че иска да ме избута напълно, точно навреме. Целта му беше да притисне коня ми така, че да се ударя във високото два метра крило, насочващо конете към препятствията. Явно беше, че трябваше да се действа бързо, ако не исках да изхвърча извън пистата.

Дръпнах докрай юздите. Лъч задържа бяга си по впечатляващ начин, докато хълбоците на коня на Сенди прелетяха край рамото му. Издърпах безцеремонно главата му вдясно. Тъкмо навреме. Препятствието беше под краката му, преди да има време да го види. Конят, който ни следваше, бягаше по-бързо и без малко не заби глава в задницата на моя, а жокеят кресна възмутено.

Лъч беше съвсем новак, за да се справя с подобни работи, и реших, че за да му запазя нервите, трябваше просто да го държа настрани от коня на Сенди до края на състезанието.

Но Сенди не се задоволи с това. По правата линия на хиподрума пред зрителските трибуни отново постепенно се приближи към мен. Беше по-добър жокей и конят му бе по-опитен. Когато се опитвах да се изтегля напред, той също препускаше, когато забавях, правеше същото. Не можех да се освободя от него. Пред лицето на зрителите, извън това, че препускаше заедно с мен, той яздеше достатъчно добре; но пред нас се задаваше дългата извита част на пистата, минаваща през относително пусто място, и не ми се мислеше какво можеше да стане там.

Размислях, като ту отпусках, ту скъсявах юздите, че тази успоредна езда можеше да означава и нещо по-лошо от обикновеното изхвърляне през парапета.

Когато навлязохме в кривата на пистата, Сенди отново се опита. Приближи коня си много близо до моя и леко отзад. Отляво бях притиснат от Дейн. Той погледна край мен и викна:

— Отклони се, Сенди. Дай път.

Сенди не отговори. Вместо това почувствах коляното му да се плъзга край хълбока ми, като натисна яростно сухожилието ми. После изведнъж направи рязко движение с целия си крак напред и нагоре.