Чтение онлайн

Беше забъркал Манге, което почти му бе коствало магазина. Което означаваше, че са ги наблюдавали по някакъв начин — или електронен, или навън имаше хора, които го следяха.

От мисълта HP настръхна. Не можа да се въздържи и погледна в страничното огледало. Зад тях имаше кола, форд, ако се съди по фаровете. Поддържаше разстоянието, изглежда, не бързаше.

— Леля ми има колониална вила [83] в Танто — каза Манге и минаха няколко секунди, преди HP да разбере какво има предвид.

— Ще се преместя утре.

В колата настана тишина.

Още един поглед към огледалото — фордът още беше там. Единият фар светеше по-жълто от другия. „Билтема“ [84] , не оригинал, предположи той.

Манге изглежда бе забелязал, че нещо става, защото сега и той хвърляше дълги погледи към огледалото.

— Ще звънна на няколко места — каза той и стисна волана. — Ще разберем кои са тия гадове, HP, и когато го направим, трябва да ми обещаеш, че ще им го върнеш тъпкано от мое име. Kick some ass, схващаш ли?

HP се усмихна и кимна.

— Обещавам, Манге — каза той и този път Манге не го поправи.

Отново стана тихо.

Опита се да помисли. Можеше ли наистина да обещае на Манге, че ще срита задника на Водача? Разбира се, беше бесен от начина, по който се бяха отнесли с него, а и това последното, да си го изкарат на приятеля му, определено беше over the line.

И все пак. Ама че скапани wankstas [85] бяха пратили да свършат работата! Некадърници, които не бяха проверили района, преди да тръгнат да палят. Беше видял флакона със спрей на няколко метра от мястото. Ченгетата явно не го бяха забелязали или не го бяха свързали с взлома.

Но HP схващаше, схващаше повече от добре. Първо подпали, после напиши съобщението. Всичко заснето. Такава мисия струваше едно хиляда точки, ако не и повече. Така че не я бяха възложили на новобранци.

Give the job to Luca Brasi.

И въпреки това я бяха прецакали, макар че бяха двама! Той с лекота щеше да се справи с такова нещо соло, но good people are hard to find, дори за Водача, както личеше.

Все пак неслучайно беше first Runner-up, 128-и, мъжът, когото дори всички царски коне не можеха да спрат. Само ако можеше да поговори с Водача, да получи шанс да обясни.

Видя Манге отново да поглежда разтревожено назад и реши засега да преустанови всякакви подобни мисли.

Манге изглеждаше като че го тресе параноята, все едно щеше да се пръсне всеки миг. На всичкото отгоре настъпи газта до дупка, а полото вече беше поработило здраво на отиване. Колата се тресеше сякаш имаше паркинсон и HP бързо си сложи колана, от което обаче не се почувства много по-сигурно.

Фордът все още се намираше на около петдесет метра зад тях.

Отклонението наближаваше, но Манге не се престрои за завой.

Вместо това намали малко скоростта, така че колата почти ги застигна.

Тъкмо преди да подминат отклонението, той превключи на по-ниска предавка и завърта рязко волана, правейки остър десен завой, което накара HP панически да се вкопчи в дръжката на вратата, за да не излети от седалката. Гумите на полото запротестираха шумно и колата се размина с мантинелата на косъм. После подминаха един червен светофар, без Манге дори да докосне спирачката.

— Успокой се, по дяволите — извика HP, за да заглуши измъчения шум на колата, но Манге, изглежда, не го слушаше. Кокалчетата на пръстите му, сграбчили волана, бяха побелели, а той стискаше челюсти така, сякаш се беше надрусал, с ЛСД [86] .

HP се обърна, за да провери за форда, но пътят зад тях беше съвършено празен.

— Можеш да се успокоиш, Манге — каза той малко по-меко. — Няма никого зад нас.

Този път Манге явно го чу и след като провери на два пъти твърдението на HP, отпусна неохотно педала на газта с няколко сантиметра.

HP се изправи на мястото си и си отдъхна. По принцип Манге не беше особено добър шофьор и каскадата `a la Джейсън Борн, която току-що изпълни, можеше да завърши много зле.

Фордът като че ли беше съвсем халал, шофьорът дори не бе помръднал волана в опит да ги последва, но Манге май въобще не беше забелязал. Вместо това изглеждаше все едно се оглежда за нови преследвачи, с които да се състезава. Имаха още път и HP трябваше да изкара Манге от параноята и то веднага, ако не искаше вечерта да завърши в болница „Худинге“.

— Слушай, има нещо, което исках да те питам… — каза той на един дъх.

— Стреляй — измърмори Манге, без да отделя поглед от страничното огледало.

— Цялата тая работа, дето си заприличал на продавач на килими.

— Ммм…

— Ами значи, всъщност се чудя защо? Имам предвид… минавал си през какви ли не периоди през годините. Вегетарианство, местна политика, „Амнести“ [87] … Никога не си се задържал особено дълго на нещо. Като онзи цитат, който се върти като скрийнсейвър в магазина? If you don’t change…

— … then what’s the point of anything happening to you — допълни Манге и внезапно прекъсна взирането в огледалото. — Мамка му, HP, понякога наистина слушаш какво говоря!

Номерът проработи, челюстите на Манге се отпуснаха, а пръстите му отслабиха конвулсивната си хватка над волана. Житейска философия и коупландизми [88] , това беше стихията на Манге, с такива неща се справяше значително по-добре, отколкото с улични състезания в предградията. Най-добре да го задържи в неговия comfort zone…

— И защо се задържа на исляма? — изстреля той и за свое учудване беше наистина любопитен какъв ще бъде отговорът. Нямаше никаква представа защо Манге беше сменил вярата си. Що за скапан най-добър приятел беше, щом дори не го беше попитал…

— Имам предвид, има цял куп религии out there, от които да избираш… — продължи той уклончиво.

— Е, какво, давай на бедните, постави духовното над светското, помагай на брат в нужда… what’s not to like? — усмихна се Манге, докато скоростта на полото спадна до по-нормални нива.