Измамата
Шрифт:
Тя поклати глава.
Сирените вече бяха навсякъде, отекваха между сградите и покривите около тях. Сини проблясвания се отразяваха от прозорците на съседните постройки.
— Първото и най-важното е: никога не говори на някого за Играта. Второто е, че Водача е този, у когото е властта, този, който решава кога и как приключва Играта. Всъщност няма нужда човек да знае повече…
Той хвърли последен поглед към въртящия се часовник, после стъпи с единия крак на напречната пръчка и се качи на парапета.
Тя не направи никакъв опит да му попречи.
За миг мъжът остана на ръба на парапета, балансирайки с разперени ръце.
В мига, в който часовникът завърши обиколката си и промени светлината от зелена в червена, той скочи в мрака.
Секунди по-късно тялото му разби стъкления покрив, продължи надолу към вътрешния двор на НК, преди с тежко тупване да се удари в мраморния под на петдесет метра под нея.
35. Just one more thing…
Ребека бавно прибра оръжието си в кобура, след това вдигна термоса и чашите, преди да тръгне надолу по спираловидната стълба.
Когато стигна до покрива в основата на мачтата, извади телефона си. Лъскав и сребрист, със стъклен сензорен екран.
Той вдигна още при първия сигнал.
— Свърши ли?
— Да…
— И?
— Горе-долу както си мислехме.
— Ти окей ли си, Бека, в смисъл като се има предвид…
— Окей съм, Манге, изненадващо окей, всъщност… Отдавна не съм се чувствала така добре.
— Чудесно, радвам се да го чуя.
— Той как е?
— Бесен и с насинени гърди, но ще оцелее. Такива като HP винаги оцеляват. Отседнал е при Нора. Все още не разбирам как посмя да стреляш, имам предвид катарамата и парчето кевлар не бяха по-големи от дланта ми…
Наблизо се чуха гласове, пращене на радиостанции и тракане на ключове. Тя скочи пъргаво към следващия покрив, отвори малка врата и влезе в тъмно стълбище.
— И какво ще правим сега?
— Ти можеш да правиш каквото поискаш, Бека. Да се завърнеш към стария си живот, да срещнеш някого другиго, да си имате деца и да живеете до сто години…
— Освен ако не ти се прави нещо съвсем различно… — добави той след няколко секунди. — Нещо, което наистина да оказва влияние. Ти сама решаваш… Черно или червено?
— Нищо няма да бъде същото, нали? — каза тя.
— Това наистина ли е толкова лошо, Бека?
— Може би не…
Тя си пое дълбоко въздух.
— Слушай, Манге… или може би всъщност трябва да кажа Фарук… Как се наричаш в момента?
Тя го чу да се смее в далечината.
— Как ти се струва… Водача?
Информация за текста
$orig_author=Anders de la Motte
$orig_lang=sv
$orig_series=The Game Trilogy
$series=Измамата
$sernr=3
$orig_title=Bubble
$year=2012
$translator=Любомир Гиздов
$trans_year=2015
$pub_year=2015
$type=роман
$category=трилър
$isbn=978-954-28-1732-1
Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2015 г.
Издание:
Андерш де ла Моте
ИЗМАМАТА
Шведска
Първо издание
Отговорен редактор Христо Блажев
Редактор Ганка Филиповска
Коректор Стойчо Иванов
Предпечатна подготовка Надежда Тошева
Формат 84/108/32 Печатни коли 29,75
Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов № 9
тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
Copyright © 2012
Anders de la Motte
[bubble]
ISBN: 978-954-28-1732-1