Чтение онлайн

Афродита изсумтя:

— Аз ще им се обадя и ще им съобщя за плана и за тяхната задача. Онези, които са с поли, трябва да се преоблекат. Зоуи ще ви покаже къде има допълнителни дрехи за езда. Вземете, каквото ви трябва — каза Ленобия и тръгна към кабинета си. — Ще кажа на Дракона да започне да им отвлича вниманието след трийсет минути.

— Трийсет минути — промълвих и стомахът ми се преобърна.

— Ще имате достатъчно време да се преоблечете и да сложите юздите на трите коня. Няма да използвате седла — Ленобия изчезна зад вратата на кабинета си малко преди Деймиън да изпъшка:

— Без седла? Ще повърна.

— Добре дошъл в клуба — ухилих му се и се обърнах към Афродита и Близначките. — Хайде, елате. Леле, кой идиот слага тънки токчета в снежна буря?

— Те са на ботуши — изрепчи се Афродита. — А ботушите са измислени за зимата.

— Не може да се ходи през зимата със седемсантиметрови токове — отвърнах аз и ги поведох към малката стаичка, където между принадлежностите за оседлаване бяха сгънати и няколко екипа за езда.

— Панталоните са скапани — изсумтя Афродита.

— Съгласна — кимна Шоуни.

— Напълно — добави Ерин.

Грабнах три юзди и поклатих ядосано глава.

— Просто ги облечете. В шкафа има ботуши за езда. Възползвайте се от тях.

— Да се възползваме?! — чух смаяната Шоуни, докато излизах от стаята.

— Вижда се, че се е въртяла прекалено много около кралица Деймиън — каза Ерин.

Аз затръшнах вратата. Не знаех кои бяха другите два коня, избрани от Ленобия за нас, но бях сигурна, че аз ще яздя Персефона, затова тръгнах директно към нейното отделение. Дарий нахвърля няколко бали слама една върху друга пред един от високите прозорци на помещението. Явно искаше да се качи и провери дали гарваните-демони са там.

— Зо, може ли да поговорим за малко? — надникна Деймиън през вратата.

— Да, разбира се. Влизай — казах, хванах чесалото и започнах да четкам кобилата. Деймиън остана при вратата.

— Знаеш ли… аз не мога да яздя.

— Няма проблем. Аз ще свърша тази работа. Ти само ще седнеш зад мен и ще се държиш здраво.

— Ами ако падна? Иначе съм сигурен, че тя е прекрасно животно — той помаха за поздрав на Персефона, която продължи да дъвче сламата си, без да му обърне никакво внимание. — Но е доста голяма. Дори много голяма. Да не кажа гигантска.

— Деймиън, ние обмисляме как да избягаме от училище и да прогоним древния безсмъртен и злата Висша жрица на вампирите оттук, а ти се страхуваш да се качиш на един кон?

— Без седло. Да се кача на кон без седло — поправи ме той. После кимна. — Да, така е. Страх ме е.

Изкикотих се толкова силно, че трябваше да се подпра на Персефона, защото раната ме заболя. Ето един урок, който научих току-що — ако имаш добри приятели, колкото и да се скапе животът ти, те ще намерят начин да те разсмеят.

Деймиън ме погледна изпод вежди.

— Ще кажа на Джак, че ми се смееш и той ще побеснее. Това означава, че следващия път, когато ти купуваме подарък, ще обяви стачка и няма да го опакова така, както само той умее.

— О, това ще е много жестоко от негова страна — казах и избухнах в нов пристъп на смях.

— Не може ли да бъдем малко по-сериозни? Имаме задача да победим в една война и да спасим света все пак. — Афродита застана на прага с ръце на кръста. Беше със страхотната си черна дизайнерска блузка по тялото (със златен надпис през гърдите «СОЧНИ СА») и кожени бричове, вмъкнати в английски ботуши за езда. Без токове. Нито милиметър.

Погледнах я и отново се закикотих. После зърнах Близначките, които надничаха зад нея. И двете бяха с копринени туники «Долче и Габана», с щампи на диви животни (сигурно от Пето авеню или от «Мис Джаксън» ха!), а задниците им бяха наврени в безформени бричове, завършващи в кожени ботуши за езда.

Това беше прекалено. Деймиън също не издържа и се присъедини към истеричния ми смях.

— Мразя ви и двамата! — извика Афродита.

— Започваме да откриваме, че трите имаме все повече общи неща — обърна се Ерин към Афродита.

— Абсолютно — каза Шоуни и ни изгледа зверски.

Ленобия се появи. Думите й ми подействаха като леден душ и аз веднага забравих за смеха.

— Говорих с Анастасия. Тя е готова за тръгването ви, въпреки че в момента Дракона не може да участва. Трябва да се справи с необичаен случай на Промяна. Каза ми да съобщя на Зоуи, че Старк е пристигнал и той трябвало да се погрижи за него.

— Старк ли каза тя? — попита Деймиън.

— Старк?! — зяпнаха Близначките.

— Мамка му! — изруга Афродита.

— Времето продължава да е лошо, освен това виждам някакво раздвижване по дърветата. Предполагам, че се готвят да ни хванат, докато излизаме от конюшните. Време е да тръгваме — каза Дарий, който току-що се бе присъединил към групата ни. Видя, че всички са се вторачили в мен, и попита. — Пропускам ли нещо?

— Всички сме пропуснали, но Зоуи ей сега ще ни светне по въпроса — каза Деймиън.

Задъвках долната си устна и погледът ми тръгна от приятел на приятел. Да му се не види!

— Добре, ето какво стана. Старк се Промени. Той е вторият червен вампир, след Стиви Рей, преминал през Промяната.

— Мама му стара! — изруга Ерин. — Бас държа, че си е останал кретен. — Да. А ти откъде знаеш за неговата Промяна?

— Престани да мислиш за него като за Стиви Рей. Те са съвсем различни — каза Деймиън малко по-меко от останалите.

— Тя е влюбена в него — изтърси Афродита.

— Афродита! — извиках ядосано.