Чтение онлайн

Трябваше да бъде по-настоятелна и да отиде да види Кейти в болницата тази вечер. Бил не разбираше, не можеше да разбере страха на Кейти от болници. Нищо чудно. Тя се срамуваше да говори за това. Ужасното бе, че основание за страх имаше. На татко не му бе оказана навременна помощ. Старецът, който лежеше на съседното легло, им бе казал това. Дори Бил признаваше, че в болниците стават много грешки.

Изведнъж се стресна от аплодисментите, които съпроводиха слизането на Пласидо Доминго от кораба. До този момент не бе чула нищо от операта. Бил я погледна за миг и тя се опита да му покаже, че представлението й доставя истинска наслада. След края на първо действие ще позвъни на Кейти. Това ще я успокои до известна степен. Просто да чуе гласа й, да се увери, че всичко е наред. Моли се закле, че утре рано сутринта ще отиде в болницата и ще види Кейти преди операцията. Първо действие й се стори безкрайно. Никога не бе предполагала, че е толкова дълго. Най-накрая дойде антрактът. Моли нетърпеливо отказа на Бил, когато той й предложи чаша шампанско на бара във фоайето, и забърза към най-близкия телефон. Припряно набра номера и пусна необходимите монети.

Няколко минути по-късно, с пребледнели устни, Моли се върна при Бил. Почти хлипаше, когато сграбчи ръката му.

— Нещо не е наред. Нещо не е наред… Звъннах в болницата. Не искаха да ме свържат със стаята на Кейти. Обясниха ми, че лекарят забранил всякакви разговори по телефона. Обадих се на регистратурата и настоях сестрата, някакво младо момиче, да провери как е Кейти. Когато се върна, беше изпаднала в истерия. Кейти не била в стаята си. Нямало я никъде.

Той излезе от стаята на Кейти. По лицето му премина усмивка на задоволство. Всичко се нареждаше много добре. Хапчетата започваха да оказват своето въздействие. Вече имаше кръвотечение. Порязаният й пръст доказа, че желаният резултат е налице — сега кръвта й не се съсирваше.

Слезе на втория етаж и се отби при мис Олдрич. Бебето лежеше в детско креватче до леглото й. В стаята беше и съпругът й. Усмихна се сдържано на родителите и после се надвеси над детето.

— Красив екземпляр наистина — обяви той. — Мисля, че няма да се наложи да го връщаме.

Знаеше, че шегите му са жестоки, но понякога имаше нужда именно от такова поведение. Тези хора бяха важни, изключително важни. Делано Олдрич можеше да влее хиляди долари в „Уестлейк“ под формата на фондове за изследователска дейност. Нови експерименти. Можеше да работи в лабораторията с животни, да опише постиженията си. По-късно, когато официално започнеше да провежда операциите върху жени, всичките експерименти, които бе правил през тия години, щяха неминуемо да му донесат успех. Отсрочената слава не означаваше непременно непостигната слава.

Делано Олдрич съсредоточено изучаваше своя син. На лицето му бе изписано възхищение и обожание.

— Докторе, все още не можем да повярваме. Явно всички са грешили.

Притеснението бе основният й проблем. Фукито бе забелязал това. Мускулна дистрофия в рода по бащина линия. Тя знаеше, че може да я предаде и на детето си. Както и няколко фиброидни кисти в матката й. Той се бе погрижил за кистите и тя бе забременяла. После бе изследвал ранна проба от околоплодната течност и я бе успокоил по въпроса за мускулната дистрофия.

И все пак тя беше силно емоционална, почти свръхактивна личност. Преди десет години бе преживяла две преждевременни раждания. Той я бе поставил на легло два месеца преди термина. И резултатът бе очевиден.

— Ще се отбия утре сутринта.

Тези хора щяха ревностно да го защитават като свидетели, ако възникнеха някакви подозрения относно смъртта на Кейти де Мейо.

Но такива не трябваше да има. Падането на кръвното налягане беше отразено в болничната документация. Операцията по спешност щеше да се проведе в присъствието на най-добрите сестри в болницата. Дори възнамеряваше да покани хирурга от спешното отделение да му асистира. Тази вечер на смяна бе Молой. Беше добър, най-добрият. Молой щеше да каже на семейството и в службата на Кейти, че е било невъзможно да спрат кръвотечението, а през време на операцията доктор Хайли е оглавявал екип, направил всичко възможно да спаси живота й.

След като излезе от стаята на семейство Олдрич, той отиде при сестра Ренджи. Внимателно бе подправил разписанието така, че на смяна да бъде именно тя. Някоя по-опитна сестра щеше да проверява Кейти на всеки десет минути. Ренджи не беше толкова съобразителна.

— Сестра Ренджи.

— Докторе. — Тя стана припряно и от притеснение не знаеше къде да си дене ръцете.

— Доста съм загрижен за мисис Де Мейо. Кръвното й налягане е в долната допустима граница, но подозирам, че вагиналното й кръвотечение е било по-сериозно, отколкото тя предполага. Излизам да вечерям, после ще се върна. Дотогава докладът за кръвния анализ от лабораторията трябва да бъде готов. Не исках да я притеснявам — тя има вроден страх от болници, — но няма да се учудя, ако тази вечер ни се наложи да я оперираме. Ще преценя как да процедираме, когато се върна след около час. Убедих я да не вечеря днес. Ако поиска някаква твърда храна, не й давайте.

— Добре, докторе.

— Занесете на мисис Де Мейо приспивателното и по никакъв начин не допускайте да разбере, че може да се наложи спешна оперативна намеса. Разбрахте ли ме добре?

— Да, докторе.

— Отлично.

Съвсем преднамерено той разговаря с няколко човека в главното фоайе. Беше решил да вечеря в ресторанта, който се намираше точно до болницата. Не беше лош. Човек можеше да си вземе една съвсем сносна пържола, а и той искаше после да може да се представи за съвестен лекар. „Притеснявах се за госпожа Де Мейо. Дори не си отидох вкъщи, а вечерях в съседния ресторант и незабавно се върнах в болницата, за да проверя как е. Слава богу, че го направих. Поне се опитахме.“

И още нещо важно. Дори и в мрачна нощ като тази нямаше нищо необичайно да отиде пеша до ресторанта. По този начин никой нямаше да бъде напълно сигурен колко време е отсъствал.

Защото докато чакаше да му сервират кафето, той щеше да предприеме последната необходима стъпка. Беше оставил Кейти в седем и пет. В осем без петнадесет беше в ресторанта. В осем часа на Кейти щеше да бъде дадено приспивателно. При това много силно. Благодарение на отслабналия й организъм хапчето щеше да й подейства незабавно.

В осем и половина той можеше съвсем безопасно да се качи по аварийното стълбище на третия етаж, да влезе в хола на апартамента й, да се увери, че е заспала, и да й бие инжекция хепарин, мощен антикоагулант, който в съчетание с хапчетата щеше да срине кръвното налягане и хемоглобина й.

Щеше да се върне тук, да си допие кафето, да си плати сметката и тогава да се появи отново в болницата. Щеше да извика сестра Ренджи да го придружи до стаята на Кейти, за да провери състоянието й. Десет минути по-късно Кейти щеше да бъде в операционната.