Чтение онлайн

Въпреки това беше длъжен да каже на полицията онова, което знаеше. Ванджи беше побягнала от неговия кабинет към паркинга. Но когато си беше тръгнал петнадесетина минути по-късно, нейният линкълн „Континентал“ продължаваше да стои там.

Джиро Фукито вече нямаше никакви съмнения, че след консултацията си при него Ванджи беше отишла в кабинета на Едгар Хайли.

Той излезе от паркинга на болницата и потегли към областната прокуратура.

Скот държеше мокасината. Ричард, Чарли и Фил седяха около бюрото му.

— Да се опитаме да свържем фактите — каза Скот. — Ванджи Луис не е починала в дома си. Била е отнесена там по някое време между полунощ и единадесет часа на другата сутрин. Последното място, което се знае, че е посетила, е кабинетът на доктор Фукито в болницата. В понеделник вечерта Ванджи е с мокасините. Някъде из болницата загубва едната от тях и Една Бърнс я намира. Човекът, върнал тялото в спалнята, й слага други обувки в опит да скрие, че едната липсва. Една Бърнс намира тази обувка, споделя с някого за това и умира. Емет Сейлъм държи да се свърже с теб, Ричард. Иска да разговаря с теб за смъртта на Ванджи. Пристига в Ню Йорк и няколко минути по-късно умира, паднал или блъснат от собствения си прозорец, а папката с медицинската документация на Ванджи Луис изчезва.

— И в същото време Крис Луис се кълне, че е видял Едгар Хайли в „Есекс Хаус“ — намеси се Ричард.

— Което може и да не е вярно — напомни му Скот.

— Но доктор Сейлъм е знаел за скандала в болница „Крайст“ — каза Ричард. — Хайли не би искал това да се разчуе точно когато придобива национална известност.

— Това все още не е мотив за убийство — заяви категорично Скот.

— А онази обувка, която Хайли се е опитвал да измъкне от чекмеджето на Една? — попита Чарли.

— Това не го знаем със сигурност. Онази жена от болницата твърди, че той е отворил чекмеджето. Не е пипал нищо. — Скот се намръщи. — Не се връзва. Имаме работа с изтъкнат лекар. Не можем да го обвиняваме в убийство само защото преди десет години е бил замесен в потулен скандал. Големият проблем е мотивът. Хайли не е имал мотив да убие Ванджи Луис.

Интеркомът избръмча. Скот натисна копчето.

— Госпожа Хоран е тук — съобщи Морийн.

— Добре, въведи я. Искам да протоколираш изявлението й — нареди Скот.

Ричард се наведе напред. Това беше жената, завела срещу Едгар Хайли дело за професионална злоупотреба.

Вратата се отвори и преди Морийн в стаята влезе една млада жена. Беше японка на двадесет и една-две години. Косите й се спускаха свободно върху раменете й. Аленото червило контрастираше нелепо със смуглата й кожа. На грациозната й фигура дори евтиният костюм, с който беше облечена, изглеждаше елегантен и ефирен. Скот се изправи.

— Госпожо Хоран, благодаря ви, че дойдохте. Ще се постараем да не ви задържаме много. Няма ли да седнете?

Младата жена кимна. Очевидно напрегната, тя облиза устни и нервно стисна ръце в скута си. Морийн незабелязано се настани зад нея и отвори стенографския си бележник.

— Бихте ли съобщили името и адреса си? — попита Скот.

— Казвам се Ана Хоран. Живея в Риджфийлд Парк, Уолнът Стрийт, номер 415.

— Вие сте настояща или бивша пациентка на доктор Хайли?

Ричард бързо се обърна, когато чу как Морийн ахна. Но момичето се съвзе почти веднага, наведе глава и продължи да записва.

Изражението на Ана Хоран стана твърдо.

— Да, аз бях пациентка на този убиец.

— Този убиец? — попита Скот.

Сега думите й рукнаха като порой.

— Отидох при него преди пет месеца. Бях бременна. Мъжът ми е втора година студент по право. Живеем само с моята заплата. Реших, че трябва да направя аборт. Не исках, но мислех, че съм длъжна.

Скот въздъхна.

— И доктор Хайли изпълни процедурата по ваша молба, а сега вие обвинявате него?

— Не. Това не е истина. Той ми каза да отида на другия ден. И аз отидох. Отведе ме в една от операционните в болницата. Остави ме и тогава разбрах… вече бях сигурна, че каквото и да става с нас, аз искам това бебе. Доктор Хайли се върна. Бях се надигнала, готова да стана. Казах му, че съм променила решението си.

— И той може би ви е казал, че всяка втора жена вашето положение в този момент се държи по същия начин?

— Той каза: „Лягай долу!“ и ме бутна назад върху масата.

— Имаше ли някой друг в стаята? Сестрата?

— Не. Само докторът и аз. Тогава му казах: „Зная какво говоря.“ И…

— И все пак му позволихте да ви убеди?

— Не. Не. Не зная какво се случи. Докато се опитвах да стана, той ми би някаква инжекция. Когато се събудих, лежах на една носилка. Сестрата ми каза, че всичко е свършило. Обясни ми, че трябвало да си почивам известно време.

— И вие не си спомняте самата процедура?

— Нищо. Абсолютно нищо. Последното, което помня, беше как се мъчех да се измъкна. — Устата й потръпна конвулсивно. — Да спася бебето си. Исках си моето бебе. Доктор Хайли ми отне бебето.

Внезапно, болезнено стенание прозвуча като ехо на сърцераздирателните ридания на Ана Хоран. Лицето на Морийн беше изкривено, гласът й — вопъл:

— Точно така постъпи и с мен!

Ричард впери поглед в ридаещата млада жена. Японското момиче. Морийн с нейните златисти коси и смарагдовозелени очи. Вече знаеше със сигурност къде беше виждал тези очи.

Той слезе на втория етаж на болницата и веднага усети напрежението във въздуха. Сестри с уплашени лица се суетяха по коридора. Един мъж и една жена във вечерно облекло стояха до бюрото на сестра Ренджи.

Той бързо отиде при тях. Когато заговори, в гласа му прозвуча неодобрение и рязък укор.

— Сестра Ренджи, случило ли се е нещо?

— Докторе, госпожа Де Мейо… изчезнала е!

Жената беше около тридесет и пет годишна и му изглеждаше позната. Разбира се! Това беше сестрата на Кейти де Мейо. Какво я беше накарало да дойде в болницата?

— Аз съм доктор Хайли — представи се той. — Какво означава това?

Моли не можеше да говори. Нещо се беше случило с Кейти. Знаеше го. Никога нямаше да си прости.

— Кейти… — гласът й секна.

— Аз съм доктор Кенеди — намеси се мъжът до нея. — Жена ми е сестра на госпожа Де Мейо. Кога я видяхте за последен път, докторе, и какво беше състоянието й?

Това не беше човек, който можеше лесно да бъде измамен.

— Видях госпожа Де Мейо преди малко повече от час. Състоянието й не беше добро. Както вероятно знаете, тази седмица й бяха направени две кръвопреливания. В момента кръвните проби, взети от нея, се изследват в лабораторията. Очаквам твърде нисък хемоглобин. Както ще ви каже сестра Ренджи, предпочитам да направя кюртажа още тази нощ, вместо да чакам до сутринта. Мисля, че госпожа Де Мейо е криела от всички колко обилни са били тези кръвотечения.