Чтение онлайн

И ето ме, седнал в претъпканата съдебна зала заедно с още седмина обвиняеми, сред които и най-престъпният играч във Вашингтон от десетилетия. Виновен бях и още как. Виновен, че най-глупаво бях допуснал да попадна в тази бъркотия.

След избора на съдебните заседатели прокурорът ми предложи последна сделка. Да се призная за виновен в нарушаване на ЗРКО, да платя глоба от десет хиляди долара и да лежа две години.

Отново му казах да върви по дяволите. Бях невинен.

8

„МОЛЯ, ПРЕПРАТЕТЕ!

До: г-н Виктор Уестлейк,

заместник-директор на ФБР

Хувър Билдинг, Пенсилвания Авеню 935

Вашингтон, окръг Колумбия 20535

Уважаеми господин Уестлейк,

Казвам се Малкълм Банистър и съм затворник във Федералния затворнически лагер във Фростбърг, Мериланд. В понеделник, 21 февруари 2011 г., се срещнах с двама от агентите Ви, които разследват убийството на съдия Фосет — агенти Хански и Ирарди. Симпатични господа, но останах с усещането, че не се впечатлиха от мен и от историята ми.

Според днешните броеве на «Уошингтън Поуст», «Ню Йорк Таймс», «Уолстрийт Джърнъл» и «Роуаноук Таймс» Вие и екипът Ви се въртите в омагьосан кръг и не разполагате с никакви улики. Няма откъде да знам дали разполагате със списък на възможните заподозрени, но Ви уверявам, че истинският убиец не е в нито един списък, съставен от Вас ти от екипа Ви.

Както обясних на Хански и Ирарди, самоличността на убиеца ми е известна, известен ми е и мотивът му.

В случай че Хански и Ирарди объркат подробностите — между другото, не съм убеден, че си водеха бележки достатъчно внимателно, — ето как си представям сделката: аз Ви разкривам убиеца, а Вие (правителството) се съгласявате да бъда освободен от затвора. Няма да приема пробация и отлагане на присъдата ми. Няма да се съглася на освобождаване под гаранция. Излизам като свободен човек с нова самоличност и под Ваша закрила.

Очевидно такава сделка изисква намесата на Министерството на правосъдието и на прокуратурата в двата съдебни окръга на Вирджиния.

Освен това искам да получа парите от наградата, която ми се полага. Според вестник «Роуаноук Таймс» от тази сутрин сумата е увеличена на сто и петдесет хиляди долара.

Разбира се, можете свободно да продължите да се въртите в омагьосан кръг.

Наистина би трябвало да поговорим като двама бивши морски пехотинци.

Знаете къде да ме намерите.

Искрено Ваш,

Малкълм Банистър, номер 44861-127“

Съкилийник ми е деветнайсетгодишен младеж от Балтимор, осъден на осем години за продажба на крек. Джерард е като хиляди други момчета, които съм виждал през последните пет години — млади чернокожи от градските гета. Майка му била тийнейджърка, баща му ги изоставил. В десети клас Джерард напуснал училище и си намерил работа като мияч на чинии. Когато майка му влязла в затвора, се преместил при баба си, която отглеждала и цял орляк негови братовчеди. Започнал да се друса с крек, а после и да го продава. Въпреки живота си на улицата Джерард е добра и мила душа. Не е извършвал насилие и не е редно да пропилява живота си в затвора. Той е един от милионите чернокожи, прибрани на топло и издържани от данъкоплатците. В Съединените щати има два милиона и половина затворници — най-високият процент на хора зад решетките, в която и да е полуцивилизована страна.

Не е необичайно да ти се падне съкилийник, когото никак не харесваш. Аз имах един, който не се нуждаеше от много сън и оставяше айпода си да свири през нощта. Имаше слушалки, които са задължителни след десет часа вечерта, но толкова увеличаваше звука, че пак чувах музиката. Три месеца ми отне да си издействам преместване. Джерард обаче разбира правилата. Сподели, че веднъж седмици наред спал в изоставена кола и едва не умрял от студ. За него всичко друго е за предпочитане.

Двамата с Джерард ставаме в шест. Буди ни звънец. Бързо обличаме работните си дрехи, като се стараем да не си пречим. Килията е три на три и половина метра. Оправяме си леглата. Той спи на горното, а аз, като по-стар, на долното. В шест и половина отиваме на закуска.

В столовата има невидими прегради, които определят кой къде да седи и да се храни. Има сектор за черните, сектор за белите и сектор за латиносите. Смесването се приема неохотно и почти никога не се случва. Макар че се нарича изправителен лагер, „Фростбърг“ все пак е затвор и напрежението е голямо. Едно от най-важните правила за поведение е да уважаваш пространството на другите. Никога да не прекрачваш границата. Никога да не посягаш за нищо. Ако ти трябва солта или пиперът, помоли учтиво някой да ти ги подаде. В Луивил свиванията в трапезарията бяха често явление и обикновено започваха, когато някой нахалник с остри лакти навлезеше в чуждо пространство.

Тук обаче се храним бавно и с учудващо добри обноски за престъпници. След тесните си килии се радваме на по-широкото пространство. Има много закачки, грубовати шеги и приказки за жени. Познавам мъже, прекарали известно време в дупката, тоест в изолатора, които твърдят, че най-трудното е липсата на общуване. Малцина го понасят добре, но повечето започват да се огъват след първите няколко дни. Дори най-саможивите типове, а такива в затвора колкото щеш, се нуждаят от хора край себе си.

След закуска Джерард отива да мие подове. Аз разполагам с около час спокойствие, преди да тръгна към библиотеката. Обикновено сядам в кафенето и чета вестници.

Днес отново, изглежда, няма особен напредък в разследването на Фосет. Интересното е обаче, че най-големият му син се оплакал пред репортер на „Поуст“, че ФБР изобщо не държи семейството в течение. Никаква реакция от страна на Бюрото.

С всеки изминал ден натискът расте. Вчера един репортер писа, че ФБР се интересува от бившия съпруг на Наоми Клеъри. Разводът им преди три години бил бурен, тъй като страните взаимно се обвинявали в изневяра. Репортерът твърдеше, че от свои източници узнал поне за два разпита на бившия съпруг от агенти на ФБР.

Библиотеката се намира в пристройка, където се помещават малък параклис и лечебницата. Помещението е дълго точно дванайсет метра и широко девет. Има четири кабинки, осигуряващи уединение, пет настолни компютъра и три дълги маси, на които затворниците могат да четат, да пишат и да правят проучвания. Има също десет претъпкани стелажа с общо хиляда и петстотин книги, предимно с твърди корици. Във „Фростбърг“ имаме право да държим в килиите до десет книги с меки корици, но на практика всички имат повече. Затворниците могат да посещават библиотеката в извънработно време и правилата са относително гъвкави. Всеки може да заема две книги седмично, а аз отделям половината си време за издирване на закъснелите.