Чтение онлайн

Томас й отговори по същия начин.

И така се започна. Люляк 69 му каза, че имала съпруг, който пътувал често, и три деца. Пошегува се, че понякога й се искало децата също да пътуват с мъжа й. Томас се изненада, когато научи, че тя живееше в Болтимор — той бе само на четирийсет минути оттам, в Анаполис.

— Женен ли си? — попита тя.

Томас знаеше, че няма причина да каже истината. Нито пък да вярва на това, което тя му казваше. Люляк 69 можеше да е тринайсетгодишно хлапе от Пенсилвания, травестит от Тексас или пък студент от Тайван. Или пък можеше да е точно това, за което се представяше: трийсет и една годишна жена от Болтимор, обмисляща дали да се разведе със съпруга, за когото бе убедена, че от две години й изневерява с една от съседките им.

— Разведен съм — излъга Том.

Иска ми се да бях, помисли си той.

Разговорът им продължи. Томас не се бе запознавал в интернет с човек, с когото да споделя толкова много общи неща. Местоживеенето и възрастта бяха само началото. И двамата се бяха преместили на Източното крайбрежие на ранна възраст, идвайки от Запада. И двамата слушаха една и съща музика, харесваха същата храна, посещаваха същите интернет сайтове. Страдаха от безсъние и се чувстваха отегчени.

— Идваш ли понякога в Болтимор? — попита тя.

Но едно от децата й я повика, преди той да успее да отговори.

— Ще се върна веднага — написа тя.

Но не го направи.

Томас зачака, наблюдавайки плочките за домино, които не бяха падали от часове, и накрая реши, че тя бе излязла от нета. Остана на линия още около час, като лениво разглеждаше различни сайтове и си проверяваше имейла. Накрая се отказа, изключи компютъра, целуна спящата Джулия за лека нощ и се отпусна в леглото.

Напоследък Томас прекарваше доста време в интернет. Играеше домино и пишеше на непознати. Обикновено беше на линия и у дома, и в службата и дори бе започнал да обядва пред бюрото си. Новата му страст бе изморителна. В деня след разговора с Люляк 69 се събуди изтощен, направи закуска и изпрати Джулия навън. Службата му, където работеше като мениджър на рекламния отдел, се намираше близо до дома му и той бе първият в офиса. Томас се настани зад бюрото, влезе в сайта за домино и се зарадва, когато след няколко минути се появи и Люляк 69.

— Съжалявам за снощи — написа тя. — Семейна драма.

— Няма проблеми — отговори той.

Тя искаше да узнае повече неща за него: къде работи и къде точно живее, но Томас не се чувстваше удобно да разкрива подобна информация. Люляк 69 не споделяше резервираността му. След няколко неясни негови отговора тя свободно започна да обсъжда недоволството си от брака.

— Вече почти не се чукаме — каза тя.

Томас се надигна и затвори вратата на кабинета си.

— Това би депресирало и мен — отвърна той.

— Колко дълго си изкарвал без секс?

— Зависи… колко дълго бях тийнейджър?

Обръщането на разговора им към секса не го изненада — повечето му разговори в интернет бяха на тази тема. На трийсет и седем години Томас бе наясно какво ставаше по света, но май бе пропуснал няколкото години, в които жените бяха станали сексуално по-агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в задника или да се изпразни в устата им. Искаха да бъдат пляскани, чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чукан грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до странни. Една жена му каза, че правила секс в кино, друга — правила минет на кон.

— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.

Томас се замисли.

— Не. Сексът винаги беше чудесен.

— Защо тогава те напусна?

Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години — телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори албума с образи на истинското събитие.

— Запозна се с някого — излъга той.

— Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?

— Веднъж — отново излъга той. — А ти?

— Веднъж.

— Струваше ли си?

— О, господи, да!

— Защо приключи?

— Чувство за вина.

Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на жена му и се опитваше да не мисли за ужасния израз, използван от доктора: „Измъкнали тялото й от колата. “ Молеше се на Господ, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече, отколкото си бе представял, че е възможно. Изведнъж старец с влажни сини очи, хванал заръка дребничка старица, се приближи към него.

— Вие ли сте съпругът?

Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.

— Какво?

— Вие ли сте съпругът? — повтори старецът.

— На жената от катастрофата? — добави дребничката жена.

— А, да.

— Ужасно съжаляваме — изхлипа старецът. — Не я видяхме. Дори не видяхме червения светофар. Вината беше изцяло наша.

— Ние шофирахме другата кола — обясни жената.

Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха малката им драма.

Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо, което не бе изпитвал преди. Болката му не бе изчезнала, напротив, но знаеше, че не иска и друг да страда като него. Стори му се, че пред очите му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и прошепна:

— Знам, прощавам ви.

— Не знам дали бих могла да го направя отново — каза Люляк 69. — Може би. Но не искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли какво си направил?

— Не.

— Струваше ли си?

— Да — отговори Томас и го обзе чувство за вина. — А какво би искала, ако не връзка? — попита той.

— Искам просто да правя секс.

Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и завъртя монитора само към себе си.

— Радвам се, че и това е един от общите ни интереси — сподели той.

— И ти ли искаш същото?

— Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.

Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.

— Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?

— Ще бъда — увери го тя.

Той изключи компютъра.

Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.

— Мислех, че трябва да отидеш някъде — каза Люляк 69.

— Плановете ми се промениха — отговори Томас.

Не можеше да я остави.

— Винаги съм имала една фантазия — довери му се Люляк 69 в края на работния ден. — Искаш ли да я чуеш?