Чтение онлайн

Зачаках и се зачудих къде ли щеше да го направи. Дали щеше да свърши в презерватива и да остане в мен? Или щеше да се измъкне бързо, да съдере презерватива и да се изпразни на гърба ми? Тази вечер се надявах да направи последното. Но вместо това, той спря и се измъкна от мен. Завъртях глава към него.

— Свърши ли? — попитах.

Той поклати глава. После се изправи, взе ме на ръце и ме прегърна здраво. Занесе ме до леглото, като че ли бяхме младоженци, влизащи в хотелската стая, резервирана за медения ни месец. Положи ме нежно на чистите чаршафи. Усетих пролетния аромат на омекотителя върху възглавниците. Чаршафите бяха хладни под тялото ми, меки и чисти като трева след изпаряването на сутрешната роса. Краката ми бяха разтворени, готови за продължението. Скот отново проникна в мен. Легна отгоре, но се повдигна на лакти, за да ми бъде удобно. Целуна челото, бузите ми, брадичката и накрая устните. И докато ме чукаше здраво, продължи да ме целува. Никога не се целувахме по време на секс. Хапехме се, ближехме и смучехме, но никога не се целувахме. Скот не се забърза, както правеше обикновено. И не набута целия си пенис в мен. Просто действаше спокойно и нежно. После хвана ръката ми и сключи пръсти с моите. Потните ни длани се залепиха една в друга. Внезапно се почувствах като неговото момиче, а той бе моето момче. Заплашителна буца заседна в гърлото ми. Стори ми се, че са ми изкарали въздуха. Дишането ми се затрудни, сякаш бях заклещена в станция на нюйоркското метро в горещ и влажен августовски следобед. Зави ми се свят, а стаята се завъртя пред очите ми. Имах чувството, че се давя. Внезапно осъзнах причината. Скот не ме чукаше. Правеше секс с мен. Любеше ме.

Скот и аз никога не бяхме излизали заедно. Пазехме отношенията си в тайна. Връзката ни беше комбинация от самота и еротични желания. Но той представляваше нещо повече от другарче за чукане. Беше добър приятел. Наслаждавахме се на разговори, каквито само си мечтаех да водя с приятеля ми, но знаех, че никога нямаше да посмея. Можехме да прекараме часове заедно в пълно мълчание и в това нямаше проблем. А сексът беше зашеметяващ. Той ме задоволяваше напълно физически. Даваше ми онова, което приятелят ми не можеше. Караше ме да се чувствам красива.

В този момент изпитах чувството, че обичам Скот. Стори ми се, че бих могла да го обичам завинаги. Исках да избягам с него и да прекарам остатъка от живота си в прегръдките му. И внезапно му повярвах. Вярвах му, че ме обича. Вярвах му, че ме обича заради самата мен, а не заради циците и задника ми. Вече не се чувствах като вещ или парче месо. Сливането на телата ни бе истинска връзка, а не само оргазъм. И тази неочаквана мисъл ме прободе като нож. Очите ми се насълзиха и по възглавницата под мен закапаха сълзи. Бях объркана. И за първи път ми се искаше той да спре.

За миг Скот отлепи устни от моите и вдигна глава, за да си поеме въздух. Напълно лишена от самоконтрол, замахнах и го ударих силно по лицето. Той се закова шокиран, все още вътре в мен. Погледна ме объркано. Не можеше да разбере дали играех, или не.

— Това пък за какво беше? — учуди се той.

— Прекалено си нежен, господарю.

— Може би точно това искам в момента.

Гласът му прозвуча сериозно. Не престорено, не секси. А напълно сериозно.

— Глупости — предизвиках го, после го шамаросах отново.

Времето спря. В очите му прочетох обърканите му мисли. Болка, страх, невяра, любов, омраза, страст, похот. И после — гняв. С неочаквана сила, каквато не бях усещала никога преди, той стисна врага ми с едната си ръка и запуши устата ми с другата. Хвърли се върху мен с цялата си тежест и прикова бедрата ми с колена. После започна да ме чука грубо и яростно. Стори ми се, че ми бяха набутали метална бейзболна бухалка. Чукаше ме толкова бързо, че вече не усещах движенията. Единственото, което чувствах, бе, че вътрешностите ми се съдираха и органите ми биваха размазани. Скот продължи да затиска устата ми с едната си ръка, а с другата сграбчи косата ми и дръпна силно. После ме бутна обратно към таблата на леглото. Захапа врата ми. Болката от зъбите му беше непоносима и едва не ме накара да изгубя съзнание. Представих си как приковаваха Исус към кръста. Опитах се да се отдръпна, но силата ми не можеше да се сравнява с неговата. Забелязах малка капка кръв на долната му устна. Знаех, че е моя. Всеки път, когато тласваше грубо в мен, непозната и зловеща болка поглъщаше всеки нерв в тялото ми. Без да спира да ме чука, той пусна косата ми и ме зашлеви по лицето. Толкова силно, че изпитах зверска болка в окото. Осъзнах, че лещата ми бе изскочила от ужасния удар. Скот ми даваше същото, което аз му бях дала. Показваше ми как се чувства. Сграбчи врата ми отново. Устата ми все още бе запушена, но той размърда ръката си, така че сега и носът ми бе покрит. Не можех да дишам. Това бе единственото, за което мислех в момента. Не получавах въздух. Дробовете ми пламнаха. Плачех. Кървях. Всичко ме болеше. Изпищях, но от гърлото ми не излезе звук. Уплаших се, че ще умра.

— Така по-добре ли е? — изръмжа той.

Не можех да отговоря. Нямаше начин.

— По-добре ли е?

Примигнах бързо, тъй като не можех да кимна. Дробовете ми плачеха за въздуха, който вече не получаваха. Кръвта пулсираше бясно в мозъка ми.

— А сега ме чуй внимателно — нареди ми той с дрезгав, заплашителен тон. — Ще се изпразня. И когато го направя, ще те пусна, а ти ще ми кажеш, че ме обичаш. Разбираш ли?

Примигнах отново. Той продължи да ме чука безжалостно. След миг застена от възбуда. Мускулите му се напрегнаха, а челюстта му се стегна. Той бързо махна ръце от врата и устата ми и стисна гърдите ми грубо.

— Кажи ми, че ме обичаш — заповяда той решително.

— Обичам те — едва прошепнах.

— По-високо!

— Обичам те.

— Кажи го отново!

— Обичам те!

— Повтори го!

— Обичам те! — изкрещях отчаяно.

По лицето ми потекоха сълзи. Започнах да се моля на Господ, в когото не вярвах, да го накара да спре.

И той свърши. Изпразни се, но остана в мен. Телата ни запулсираха заедно. Той притисна главата ми към своята. Зарови лице във врата ми. Забеляза сълзите ми и нежно ги избърса. Прегърна ме като дете.

— Съжалявам — прошепна в ухото ми.

Исках да му отговоря: „Недей“ или „Всичко е наред“, но замълчах.

— Изкарваш най-лошото в мен — продължи той.

Усещах горещото му тяло до моето. Нежните му ръце галеха кожата ми. Усетих откровеността му. Болката. Любовта му.

Знам — отговорих. — Знам.

Не ми се обади цяла седмица. Очаквах го, разбира се. Исках да му дам известно време. А и на себе си. През седмицата размишлявах върху преживяното. Чудех се защо предпочитах Скот да ме нагрубява и наранява, вместо да ме прегръща и обича. Защо ми се струваше толкова нередно един мъж да е нежен? Защо не можех да се възбудя, ако нямаше насилие. Не се видях и с приятеля си през тази седмица, защото синините по врата и бедрата ми се нуждаеха от време да избледнеят. Трябваше да избегна разпитите, за да мога да избегна истината.

Скот ми се обади в четвъртък в три сутринта.

— Здрасти, бебче.

Той винаги започваше разговорите ни по този начин.

— Здрасти — отговорих.

— Събудих ли те?

— Не. Тъкмо се канех да си лягам.

След кратко обсъждане на преживяното миналата седмица, той каза:

— Не можем да правим това повече.

— Знам.

И наистина знаех. Разбирах. Бях съгласна. Бях осъзнала, че две отрицателни неща не правят едно положително. Лоша идея бе двама откачени да се нахвърлят един върху друг с проблемите си. И то в леглото.

— Не знаеш каква власт имаш върху мен — заяви той откровено. Мълчанието продължи дълго. Но не беше неудобно. Винаги бе така с нас. Накрая му казах истината.

— Обичам те.

— Аз също те обичам.

Отново настъпи тишина. Никой от двама ни не искаше да затвори. И аз, и той предполагахме, че другият ще прояви смелостта да го направи първи. Накрая той се реши.

— Лека нощ — каза.

— Лека нощ.

Изчаках да чуя затръшването от другата страна на линията. Дори тогава не свалих слушалката от ухото си, преди да чуя предупредителното бипкане.