Чтение онлайн

Цялото стаено раздразнение на Хач се изпари при ослепителната усмивка на археоложката. Тя вдигна косата си и нахлузи върху нея качулката, след това спусна и маската си. Другият водолаз приближи, за да нагласи акваланга й, и се представи като Серджо Скопати.

Бонтер огледа одобрително костюма на мъжа отдолу догоре, сякаш го виждаше за първи път.

— Господи! — рече разпалено тя. — Не знаех, че „Спийдо“ произвеждат и неопренови костюми.

— Всичко, произведено в Италия, е модно — засмя се Скопати. — И molto svelta 20 .

— Как работи видеото ми? — Бонтер зададе въпроса си през рамо на Стрийтър и почука малката камера, монтирана към маската й.

Стрийтър прокара ръка по група превключватели и един видео екран оживя на пулта за управление, а върху него се появи потрепващото, усмихнато лице на Скопати.

— Погледни някъде другаде — обърна се Скопати към Бонтер, — инак камерата ти ще се повреди.

— Тогава ще погледна доктора — рече Бонтер и Хач видя лицето си да се появява на екрана.

— Това изображение не само ще повреди камерата, ами ще взриви обектива й — рече Хач и се запита защо в присъствието на тази жена губеше ума и дума.

— Следващият път аз ще сложа командния шлем — рече Скопати в изблик на смях.

— Никога — отвърна Бонтер. — Аз съм прочутата археоложка. А ти си просто евтина работна ръка от Италия.

Скопати се усмихна, без изобщо да се засегне.

Чу се гласът на Найдълман:

— Пет минути до обръщането на прилива. „Наяд“ на място ли сте?

Стрийтър потвърди.

— Мистър Уопнър, програмата работи ли нормално?

— Но проблемо, капитане — дочу се носовия глас по говорителя. — Сега работи добре. Като казвам „сега“, имам предвид, докато съм тук.

— Ясно. Доктор Магнусен?

— Помпите са готови и могат да заработят, капитане. Екипът докладва, че „бомбата“ с боя е окачена над Шахтата, а дистанционното е на място.

— Чудесно. Доктор Магнусен, ще пуснете „бомбата“ след моята команда.

Хората на борда на „Наяд“ се смълчаха. Над самата повърхност на морето в бръснещ полет прелетя чифт чайки. Хач виждаше в далечния край на острова очертанията на „Грампъс“, който се полюляваше на лекия мъртвак току до скалите. Напрежението, че нещо предстои да се случи, се засили.

— Високият приливът започва — чу се тихият глас на Найдълман. — Включете помпите.

Над водата се понесе бумтенето на помпите. В отговор на това островът сякаш изстена и се закашля при промяната на течението. Хач неволно потрепери; ако имаше нещо, което още да го кара да потръпва от ужас, то това бе именно този звук.

— Помпите — на десет — долетя гласът на Магнусен.

— Задръжте така. Мистър Уопнър?

— „Харибда“ отговаря нормално. Всички системи са в границите на обичайното.

— Добре — рече Найдълман. — Да започваме. „Наяд“, готови ли сте?

— Тъй вярно — отвърна по микрофона Стрийтър.

— Задръжте местоположението си и наблюдавайте къде ще се появи боята. Наблюдателите, готови ли сте?

Последва нов хор от „тъй вярно.“ Хач погледна към острова и забеляза няколко екипа, подредени по скалите с бинокли в ръце.

— Първият, който забележи боята, ще получи премия. Добре, пускайте „бомбата“ с боята.

Последва миг мълчание, след това се чу слабо изпукване някъде близо до Наводнената шахта.

— Боята е освободена — каза Магнусен.

Всички от експедицията се вторачиха в леко набраздената повърхност на океана. Водата бе тъмна, почти черна, ала нямаше вятър и вълничките бяха незначителни. Въпреки засилващото се приливно течение, Стрийтър задържаше катера на място, като боравеше вещо с ръчките за газ на двигателите. Мина минута, после втора. Чуваше се единствено боботенето на помпите, които изливаха морската вода в Наводнената шахта; тя трябваше да изтласка боята от сърцевината на острова към морето. Бонтер и Скопати очакваха на кърмата, мълчаливи и нащрек.

— Боя на двайсет и два градуса — долетя настойчивият глас на един от наблюдателите на острова. — На четирийсет и пет-шест метра в морето.

— „Наяд“, това е вашият квадрант — обади се Найдълман. — „Грампъс“ ще ви дойде на помощ. Отлично!

По говорителя се чуха тихи викове на ликуване.

„Това е мястото, където забелязах водовъртежа“, помисли си Хач.

Стрийтър завъртя носа на катера, включи двигателите на пълен ход и след малко Хач вече виждаше светло петно на около триста метра разстояние. Бонтер и Серджо сложиха маските си и регулаторите, приведени до перилата, с харпуни в ръце и с буйове, привързани към коланите — бяха готови да се гмурнат.

— Боя на двеста деветдесет и седем градуса, на трийсет и три метра в морето — долетя гласът на друг наблюдател, който пресекна ликуването.

— Какво? — чу се гласът на Найдълман. — Искате да кажете, че се е появила боя и на другомясто?

— Тъй вярно, капитане.

Последва миг на мълчание от шока.

— Изглежда ще се наложи да запечатваме два наводнителни канала — въздъхна Найдълман. — „Грампъс“ ще маркира втория. Да вървим.

„Наяд“ приближаваше водовъртежа от жълта боя, който излизаше на повърхността току зад рифовете. Стрийтър отне газта и остави лодката да се завърти бавно, докато водолазите скачаха през борда. Хач се обърна развълнуван към екраните, застанал рамо до рамо с Ранкин. Отпървом видеоизображението се състоеше само от облаци жълта боя. След това картината се проясни. В тъмната основа на рифа се появи голяма назъбена пукнатина, от която боята излизаше като струйка дим.

— Воала! — долетя развълнуваният глас на Бонтер по комуникационния й канал. Картината подскачаше силно, докато тя плуваше към цепнатината; изстреля стрела с експлозив в близката скала и закачи за нея сигналния буй. Той полетя към повърхността и Хач погледна навън тъкмо навреме, за да го зърне как изплува — най-отгоре върху него имаше малка слънчева батерия и антена.

— Маркирано! — рече Бонтер. — Подготвям се да заложа зарядите.

— Погледни — рече шепнешком Ранкин, погледът му пробяга от видеото към сонара и обратно. — Радиални пукнатини. Необходимо им е било само да пробият тунел към съществуващите цепнатини в скалата. И все пак, невероятно строително постижение за седемнайсети век.