Чтение онлайн

— Боя на пет градуса, на трийсет метра в морето — чу се ново обаждане.

— Сигурни ли сте? — В тона на Найдълман се прокрадна смесица от невяра и несигурност. — Добре, значи имаме и трети тунел. „Наяд“ — ваш е. Наблюдателите, следете го внимателно, за Бога, за да не се разнесе боята, докато пристигнем.

— Още боя! На триста трийсет и два градуса, на двайсет и един метра в морето.

А сетне — отново първият глас:

— Появява се боя на осемдесет и пет градуса, повтарям — на осемдесет и пет градуса, на дванайсет метра от брега.

— Ние ще поемем тази на триста тридесет и два — рече Найдълман и тонът му прозвуча някак необикновено. — Колко ли тунела е пробил този дяволски архитект? Стрийтър, това означава, че ще трябва да се справиш с още два. Вдигни водолазите си колкото е възможно по-бързо. Засега само маркирайте изходите, ще заложим пластичните експлозиви по-късно. Разполагаме само с пет минути, преди боята да се е разнесла.

След минута Бонтер и Скопати бяха на борда и без да произнесе и думица, Стрийтър зави и пое с пълна газ. Хач забеляза новото жълто петно, което „вреше“ на повърхността. Катерът изписа кръг и Бонтер и Скопати отново се гмурнаха. Малко след това изскочи нов буй; водолазите изплуваха и „Наяд“ пое към мястото, където се бе появило третото петно боя. Бонтер и Скопати отново скочиха във водата и Хач насочи вниманието си към видеоекрана.

Скопати плуваше първи, очертанията на тялото му се виждаха чрез камерата, монтирана на шлема на Бонтер — призрачна фигура сред облаците боя. Достигнаха по-голяма дълбочина, отколкото при първите две спускания. Изведнъж се видяха назъбените краища на скалата в дъното на рифа, както и квадратен отвор, много по-голям от предишните, през който изтичаха последните струйки боя.

— Какво е това? — Хач чу изумения глас на Бонтер. — Серджо, почакай!

Най-неочаквано по говорителя изпращя гласът на Уопнър.

— Имаме проблем, капитане.

— Какъв? — отвърна Найдълман.

— Не знам. Получавам грешни съобщения, а системата твърди, че всичко е наред.

— Превключи на резервната.

— Това и правя, но… Почакайте, сега пък хъбът… О, мамка му!

— Какво става? — попита остро Найдълман.

В същото време Хач долови, че бумтенето от помпите на острова започна да прекъсва.

— Системата се срина — рече Уопнър.

Бонтер издаде рязък, изкривен от комуникационния канал звук. Хач погледна към видеоекрана и забеляза, че бе изгаснал. Не, поправи се той: не бе изгаснал, а картината бе напълно черна. След това в тъмнината заплуваха снежинки, а сетне сигналът изчезна напълно в ревящата буря от електронни смущения.

— Какво, по дяволите…? — рече Стрийтър и отчаяно занатиска бутона за свръзка. — Бонтер, чуваш ли ме? Изгубихме сигнала ти. Бонтер!

Скопати изскочи на повърхността на три метра от катера и изтръгна регулатора от устата си.

— Тунелът всмука Бонтер! — произнесе задъхано той.

— Какво бе това? — извика по радиото Найдълман.

— Той казва, че Бонтер била всмукана… — започна Стрийтър.

— Дявол да го вземе, тръгвайте подире й! — заповяда Найдълман, електронният му глас изръмжа над водата.

— Долу е самият ад! — изкрещя Скопати. — Има много силно обратно течение и…

— Стрийтър, спусни му спасително въже! — извика Найдълман. — Магнусен, изключете компютърното управление и стартирайте помпите ръчно. Спирането им сигурно е предизвикало някакъв обратен отток.

— Слушам, сър — рече Магнусен. — Екипът ще трябва да ги подготви ръчно. Ще са ми необходими поне пет минути, минимум.

— Давай — чу се гласът на Найдълман, твърд, но вече по-спокоен. — И се справете за три минути.

— Слушам, сър.

— Уопнър, включете системата он-лайн.

— Капитане — започна Уопнър, — диагностиката показва, че всичко е…

— Престани да говориш — сопна се Найдълман. — Започва възстановяването й.

Скопати закопча спасителното въже за колана си и изчезна отново зад борда.

— Ще разчистя това място — обърна се Хач към Стрийтър и започна да простира хавлиени кърпи върху палубата, за да приеме евентуалния си пациент.

Стрийтър подаваше спасителното въже с помощта на Ранкин. Усети рязко подръпване, след това въжето остана постоянно натегнато.

— Стрийтър? — долетя гласът на Найдълман.

— Скопати се върна в обратното течение — рече Стрийтър. — Усещам го по натягането на въжето.

Хач се вторачи в снежинките на екрана с ужасяващото чувство на deja vu 21 . Изглежда тя бе изчезнала, потънала вдън земя, също тъй внезапно, както…

Той пое дълбоко дъх и извърна поглед. Не можеше да направи нищо, докато не я измъкнат на повърхността. Нищо.

От острова изведнъж се чу шум — помпите отново заработиха с рев.

— Много добре — чу се гласът на Найдълман по радиото.

— Въжето се охлаби — рече Стрийтър.

Последва изпълнена с напрежение тишина. Хач забеляза последните ивици боя да излизат на повърхността, след като течението отново обърна посоката си. Видеоекранът изведнъж стана черен, а след това се чу задъхано дишане по аудиоканала. Екранът просветля, докато най-сетне, облян от вълна на облекчение, забеляза как се появява и уголемява голям черен квадрат: изходът на наводнителния тунел.

— Мамицата му! — чу се гласът на Бонтер, която бе изхвърлена от изхода; изображението на камерата подскачаше като полудяло.

Малко по-късно на повърхността се появиха кръгове. Хач и Ранкин се втурнаха към борда и изтеглиха Бонтер на палубата. Последва ги Скопати, който свали акваланга й, докато Хач я настаняваше да легне върху прострените кърпи.

Хач провери дихателните пътища: всичко бе чисто. Издърпа ципа на неопреновия й костюм на гърдите й и постави мембраната на слушалката си. Дишаше добре, не се долавяше наличие на вода в дробовете, а пулсът бе силен и ускорен. Забеляза разкъсване на костюма в областта на стомаха, виждаше се ивица кръв, която бликаше по ръбовете на дупката.