Чтение онлайн

— Тази сутрин закусих там с Брийз.

— Ще се видим, когато се върнете. — Той се обърна и се отдалечи.

Джеси го проследи, докато се изгуби от погледа й. Мъжът изпълваше дънките много по-добре от всеки друг, когото бе виждала досега. Имаше дълги мускулести крака, които опъваха плата около бедрата и страхотен задник. Носеше високи черни боти тип мокасини, които се затваряха отпред с каишки от велкро.

За да може бързо да ги сваля.

Присмя се на странното си либидо, докато бързаше към асансьора. Харесваше мъж, носещ неща, които лесно и бързо можеха да се смъкнат. Поклати глава на отражението си в огледалото на кабинката, докато се издигаше нагоре. Това е Джъстис Норт, лидер на Новите видове, и много добре знаеш, че никога няма да се получи. Това ще ти струва работата. Тим не само ще ти срита задника, но ще те изхвърли и от оперативната група.

Джеси се наведе напред, взря се в отражението си в огледалото и се намръщи. Можеше да си сложи малко грим, но го използваше рядко, само в случаите, в които се налагаше. Беше правила всичко заради бившия си съпруг, но се бе оказало чиста загуба на време. Той беше очаквал от нея да се издокарва и ако тя не го правеше, се чувстваше обиден. Потребността й да му угажда бе умряла заедно с брака им. Оказа се, че копелето бе имало афера с негова колежка по време на военно обучение.

Отстъпи назад и прокара пръсти през косата си. Прическата й представляваше яркочервена бъркотия и дори да се бе опитала, не можеше да изглежда по-зле. Може и да бе привлечена от сексапилния Нов вид, но той едва ли изпитваше същото към нея.

Вратите на асансьора се отвориха и Джеси почти хукна надолу по коридора. Не беше сигурна какво е намерил Джъстис в нея, но се беше съгласил на среща. От дълго време не бе срещала мъж, който да я привлича. Новият вид определено караше сърцето й да препуска и пълнеше главата й с диви мисли. Бяха изминали две години от горчивия й развод и през цялото това време изобщо не се беше интересувала от противоположния пол.

Е, имаше един човек, припомни си тя, „секс за една нощ“, след прекалено много питиета. Реши да не се замисля за този мъж. Тогава бе имала тежка вечер и се нуждаеше от близостта на друго същество. Случи се точно след първото й участие в акция, при която бяха намерили труп на жена от Новите видове.

Мръсникът, който я бе убил, беше погребал малкото й натрошено тяло в сутерена, където в продължение на години я беше държал заключена. Гледката на мъртвото тяло бе отвело Джеси направо към най-близкия бар и в ръцете на първия добре изглеждащ мъж. Искаше да забрави болката от представата за онова, което беше сторено на бедната жертва, и от мисълта, че са пристигнали твърде късно, за да я спасят.

Но партньорът й за една нощ се бе оказал пълен некадърник. Беше й обещал добро търкаляне между чаршафите, но когато дойде време да действа, не можа да го вдигне и изпълнението му не струваше пукната пара.

Тя влезе в стаята и грабна първата попаднала й дреха, лежаща върху леглото — син потник. Беше й голям, но това не я изненада, тъй като всички жени Нови видове, живеещи в Резервата, бяха експериментални прототипи за тестване на лекарства, използването на които ги бе направило така едри и силни. Най-дребната, която бе виждала, беше висока метър и петдесет и пет, а най-грамадната — метър деветдесет и два. Имаха солидно телосложение и при необходимост можеха да надвият един нормален мъж. Продоволственият магазин доставяше дрехи за жителите на Резервата и най-вероятно нямаше да имат на склад среден или малък размер, като за нея.

Джеси излезе тичешком от стаята като мушна ключа в задния джоб на дънките си. Единствените панталони, дадени й в Резервата, я запарваха и тя не ги хареса. Затова остана с черните си дънки, с които беше дошла. Не беше от жените, използващи дамска чанта; ако нещо не се побираше в джобовете или не би могла да го пъхне някъде из дрехите си, просто не го взимаше. Когато влезе в асансьора, отново се огледа в огледалото. Дългата, стигаща почти до задника й, коса бе боядисана в дръзко яркочервено, постигнато с две опаковки боя.

Беше намерила в себе си куража да се измъкне от калъпа на човешките служители, работещи за Новите видове. Те бяха различни, специални и бяха намерили своето място в живота. Джеси се бе боядисала в крещящо яркочервено в разрез с нормите. Знаеше, че в тъмното, искрящият цвят на косата й се забелязва отдалеч, но тя си го харесваше. Той придаваше дълбочина на тъмносините й очи и рязко контрастираше с естествения, почти млечнобял тен на кожата й. Никога нямаше да има приятен слънчев загар, но не я беше грижа.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се запъти към кафетерията. Двойните врати на заведението бяха широко отворени и двама униформени от Новите видове стояха на пост. Младата жена забави крачка и се вгледа в мъжете, чудейки се дали Джъстис ги е предупредил, че я е поканил на среща.

Те се отместиха от пътя й. Джеси дари всеки един от тях с усмивка и влезе в голямата зала. Направи няколко крачки и спря близо до входа. Право пред себе си забеляза Джъстис Норт, нямаше как да го пропусне — той се извисяваше над всички, покачен върху една маса в другия край на салона, близо до дългия зареден бюфет. Така или иначе щеше да привлече вниманието й — изправен над множеството, мъжът изглеждаше по-грамаден от присъстващите.

— Човешките същества не са наши врагове. Поне повечето от тях. — Джъстис изглеждаше ядосан, лицето му бе смръщено. — Има добри хора, има и лоши, като онези, които работеха за Мерикъл. Но лошите са малцинство. Разбирате ли това, което ви говоря? Добрите ни освободиха и се бориха да получим права и привилегии. Във всяко едно отношение ние сме им равни. Те не са като онези, които ни държаха затворени и ни измъчваха. Добрите не знаеха какво ни причиняват другите, но когато разбраха, направиха всичко възможно да ни помогнат, за да стигнем там, където сме днес. Всеки един от вас седи тук, благодарение на тези добри хора.

— Нужно ли е да им се доверяваме? — изправи се един от мъжете. — Трудно е, Джъстис!

— Разбирам колебанието ви, но ние трябва да се променим с времето. — Изражението на лидера се смекчи. — Довчера бяхте заключени в клетки, днес вече сте свободни. Довчера човеците, с които сте си имали работа, бяха зли чудовища, но днес вие сте заобиколени от добри хора, които биха изпаднали в ужас, ако узнаят какво са ни сторили собствените им събратя. Те биха поискали тяхното наказание толкова, колкото и ние.