Чтение онлайн

— Защо ме зяпате? Да не би да съм забравил да си вдигна ципа? — присегна се и прокара пръсти през скута си.

Джеси поклати глава, смутена още повече.

— Не, не сте забравили.

— Тогава какво гледате? — Той премигна учудено. — Петно ли имам? Може би съм се окапал, докато обядвах? — Наведе се леко напред и погледна, преди да се изправи. — Не виждам нищо.

Младата жена се поколеба, Новите видове харесваха прямотата. Това бе нещо, което знаеше със сигурност за тях. Те много ценяха честността.

— Вие не харесвате обувките и не носите чорапи. Знам, че жените ви не носят бельо, та се чудех дали същото важи и за мъжете. Опитвах се да преценя дали носите нещо под дънките или не. Но не мога да отгатна. Съжалявам. Това беше изключително грубо от моя страна.

Джеси очакваше той да се обиди или може би ядоса. Вместо това, очите му се присвиха и от гърлото му изригна дълбок смях. Беше приятно изненадана, че на него му е забавно.

— Разбирам. Нося бельо. Намирам плата на дънките малко груб за чувствителната ми кожа и може да ме претъркат. Харесва ми да нося плътен мек памук под панталоните.

Джеси се чудеше, колко ли е чувствителна плътта му там, където „плътният мек памук“ я покриваше. Боксерки или слипове предпочита? Или може би плувки? Надяваше се да не е така. Последните бяха избор за бельо на бившия й съпруг, не би искала да открие, че Джъстис има нещо общо с Конър.

Входният звънец пропя и отвлече вниманието и на двамата. Джъстис се отправи към вратата, грациозните му дълги крака го понесоха бързо натам.

— Това е вечерята ни. Нямам маса за хранене, имате ли нещо против да хапнем на масичката за кафе?

В съзнанието й се мярна картината как мъжът лежи по гръб, за предпочитане гол, а тя яде храна, сервирана върху мускулестото му тяло. Бързо избута образа в най-далечната част на съзнанието си. Дявол да го вземе, спри! Той е шеф на твоя шеф.

Мисли, като тези ще ти докарат само уволнение. Престани да фантазираш за Джъстис! Концентрирай се върху нещо друго и му отговори!

Той беше толкова внимателен и учтив. Това я удиви много, тъй като знаеше на какво е бил подложен в лабораторията за тестване.

— Идеално! У дома никога не използвам масата в трапезарията. — Тя се засмя. — Аз съм от хората, които гледат телевизия, докато похапват върху масичката за кафе. Знам, че това е много лош навик, но живея сама. Така се занимавам с нещо, без да се налага да зяпам в празното пространство.

Джеси не можеше да види с кого разговаря Джъстис, но разговорът им беше кратък. Домакинът й издърпа сребриста количка в стаята и затвори вратата. На горния й плот имаше четири покрити блюда, а на другия под него половин дузина различни газирани напитки и четири малки покрити съда. Мъжът избута количката по килима до ръба на масичката за кафе.

— Можете да си изберете каквото желаете. Поръчах неща, които харесвам, така че ще ям каквото остане. — Той вдигна похлупаците и ги метна към мекия стол наблизо. Имаше великолепен мерник, всеки капак перфектно се приземи върху седалката.

Джеси погледна четирите ястия. В едната чиния имаше макарони с бял сос и скариди, отстрани с чесново хлебче._Добре!_ Във втората лежеше най-големият котлет, който досега бе виждала, с гарнитура от печени картофи и зеленчуци.

Третото ястие почти я накара да потръпне. То представляваше риба, изпечена цяла, вероятно пъстърва. Нейният вид я върна обратно в миналото й. Бившият й мъж се хранеше постоянно с риба и Джеси намрази миризмата й. В четвъртата чиния имаше пълнено печено пиле със сос.

— Всичко изглежда добре, с изключение на рибата. — Усмихна се тя. — Вие избирате.

Джъстис се поколеба, преди да посегне към пилето.

— Пристрастен съм към пилетата. Преди да бъдем освободени изобщо не бях хапвал такова нещо.

— Не знаех. Не ви ли даваха пилешко? — Джеси посегна към порцията с котлета и внимателно постави чинията върху масичката.

Той отиде от другата страна и седна срещу нея, малко встрани, така че и двамата да могат спокойно да изпънат краката си под масата, без да се докосват. Тя също седна на пода и се настани удобно, като се облегна на седалката на дивана.

— Какво ще пиете? — Джъстис беше по-близо до количката. — Имате ли нещо против газираното?

— С вкус на череша, моля. Много обичам череши.

— Аз също. — Той се усмихна.

— Знам, че никога не са ви давали кофеинови напитки.

— Само вода. Понякога получавахме сок.

Взе черешовата сода и й я подаде. Пръстите им се докоснаха.

— Благодаря.

Двамата едновременно дръпнаха езичетата на кутиите и отвориха напитките си, след което взеха сребърните прибори. Джъстис ги използва, за да разреже пилето и Джеси се усмихна, удивена от добрите му маниери на масата. Отново я бе изненадал. Беше се хранила много пъти с жени Нови видове. Те ядяха най-вече с пръсти, като ровеха из чиниите и поглъщаха бързо храната, като че ли някой всеки момент щеше да им я отнеме.

Джъстис наряза порцията на парчета и задъвка спокойно. Тя погледна печеното пиле. Изуми я, че той ядеше напълно сготвено месо. Може би мъжете Нови видове се различаваха от жените им, а и времето прекарано на свобода вероятно бе променило хранителните му навици. Джеси знаеше, че добре приготвеното ядене е много по-вкусно, отколкото сурово или полусурово месо.

Мобилният телефон на Джъстис иззвъня и той въздъхна. Изглеждаше уморен, констатира внезапно Джеси, лицето му имаше измъчен вид. Мъжът се размърда и посегна към задния джоб на панталоните си, за да извади апарата. Погледна към екрана, преди да срещне любопитния й поглед.

— Съжалявам. Трябва да се обадя.

— Няма проблем! — Надяваше се да поговорят, преди да го извикат някъде.

Той прие обаждането, но продължи да се храни.

— Какво има?

Джеси похапваше, докато Джъстис слушаше събеседника си, после отвърна с няколко резки думи, като не преставаше да яде. Изглеждаше като човек свикнал да борави с телефона, тъй като не му представляваше трудност да се храни и да разговаря едновременно. Жонглираше с него и приборите с лекота, която се получаваше след много практика, а между думите успяваше да дъвче. Най-накрая, уловил мобилния между рамото и лицето си, затвори телефона като го натисна с бузата си. Това му умение я накара да се усмихне.