Чтение онлайн

— Добре съм. Просто огромно недоразумение.

Ели се бореше да не заплаче.

— Много повече е.

Фюри я притисна по-силно.

— Да, но вече всичко е наред. Все пак научих нещо полезно.

— Какво?

— Следващия път ще барикадираме вратата.

За негово успокоение, устните на Ели се разтегнаха в усмивка.

— Искам да си ида вкъщи. Триша каза, че мога да си тръгвам. Само да ми донесе няколко хапчета против главоболие. Няма да можем да правим секс за около седмица и трябва да ме събуждаш през няколко часа, за да си сигурен, че съм добре.

Фюри трепна.

— Седмица, а? — Кафявите му очи омекнаха. — Радвам се, че си добре. Чух те как изпищя. Ужасих се, когато падна. Не мърдаше, можех да подуша кръвта ти.

— Добре съм.

Той стана, намествайки я в ръцете си.

— Хайде да си ходим у дома.

Младата жена притисна буза към рамото му и обгърна с ръце врата му. Знаеше, че е с пижама, но й бе безразлично дали някой ще я види. Фюри тръгна към вратата, като използва крака си, за да я отвори напълно. Слейд, Триша и Джъстис ги чакаха във всекидневната.

— Съжалявам — извини се тихо Джъстис. — Не знаех, иначе никога не бих нахлул в кухнята. — Погледна към Фюри. — Не вярвах, че може да я нараниш, но след последния път, просто не бях сигурен.

Доктор Норбит се намръщи.

— Последния път? Какво е станало?

— Още едно недоразумение, Триша. Друг път ще ти обясня — въздъхна Ели.

Лекарката подаде шишенце с таблетки.

— Аз ще го взема — предложи Слейд, като го грабна от ръката й. — Ще закарам Ели и Фюри до дома им. Ще изглежда доста странно, ако някой го види да носи жена, облечена в пижама.

— Вземи хапче, ако изпитваш болка — инструктира я Триша.

Слейд се поколеба на вратата.

— Искаш ли аз да я нося, Фюри? Тези електрошокови пистолети са доста болезнени.

— Аз ще се погрижа за нея — изръмжа младият мъж.

Слейд отвори вратата и отстъпи встрани. Фюри изнесе Ели от къщата и се запъти към автомобила, който ги чакаше на улицата. Слейд им отвори задната врата. Фюри намести Ели в ръцете си и седна с нея в колата. Движението предизвика вълна на болка в главата й. Простена тихо. Фюри изръмжа. Тя го погали нежно.

— Добре съм. Просто имам главоболие.

Той я притисна силно, явно бе разстроен. Ели бе шокирана, толкова лошо се бе развила вечерта им. Преглътна сълзите си от страх да не би Фюри да ги забележи и да се разстрои още.

Ели се усмихна на жените, събрали се около нея, в кухнята на общежитието. Осем от тях бяха нови, пристигнали тази сутрин. Тя бе шокирана, когато ги докараха пред вратата с куфарите им. Брийз бе застанала до нея, за да ги приветства.

— Те са толкова дребни — ахна Ели.

— Да — мрачно отбеляза Брийз — Така е.

Ели погледна към нея.

— Мислех, че всички сте високи?

Брийз се поколеба.

— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.

— Какво значи това?

Брийз й хвърли предупредителен поглед:

— По-късно.

След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.

— Знам, че сега информацията ви се струва много, но повярвайте ми, в края на седмицата ще можете да готвите и да се справяте с всичко в кухнята.

Руса жена със сиви очи вдигна ръка. Ели се обърна към нея, като продължи да се усмихва.

— Да?

— Ти една от нас ли си? — прехапа устни блондинката.

Ели поклати глава.

— Аз не съм от Новите видове — погледна към Брийз. Откакто жените бяха прекрачили прага на общежитието, тя стоеше близо до тях, все едно им бе сянка.

— Тя е човек, при това добродушен — увери ги тихо Брийз. — Ели е нашият домашен любимец — намигна й, — прилича на пудел. Това са онези сладки малки кученца с пухкави къдрички.

Русокосата жена изглеждаше шокирана, когато се обърна с широко отворени очи към Ели.

— Не се ли дразниш, че те наричат така?

— Знам, че го правят с най-добри чувства. Как се казваш?

Жената се поколеба.

— Наричат ме Халфпринт.

Ели погледна към Брийз, която сви рамене. Имаше много въпроси, но реши да ги зададе по-късно.

— Е, има ли нещо друго, което искате да ме питате?

Халфпринт се обърна към Брийз.

— Може ли?

Брийз въздъхна.

— Вече не е нужно да искате разрешение. Свободни сте. Тук няма от какво да се страхувате, Халфпринт. Може да питате за всичко, което пожелаете.

Русокосата изпъна рамене. Уплашена, се обърна към Ели.

— Обучавате ни, за да бъдем по-добри в това, за което са ни създали, когато се върнем?

— Не — сопна се Брийз. — Всичко свърши. Сега сте свободни. Разбираш ли? Тук сте, за да се научите как да вършите повечето домашни задължения, подобно на човеците — как да готвите и да използвате кухненските уреди — внезапно Брийз стана от стола. — Имам нужда от свеж въздух — и излезе от кухнята.