Чтение онлайн

— А ако не успеят?

— Джъстис обмисля създаването на самостоятелна женска организация сред нас, за да ги защитава.

— Горките жени. — Ели се притисна силно към Фюри и погледна към екрана на телевизора. Скоро щеше да започне бейзболен мач, а той обичаше да гледа тази игра. — Искам да направя нещо, за да им помогна.

— Ще ти хрумне някаква идея.

— Да. Надявам се.

Новината бе излъчена, преди да започне мачът. Ели се изправи и се вгледа шокирано в репортера, който съобщаваше горещата новина около Новите видове. Показаха снимка, на която Фюри носи Ели към паркирана кола. Той изглеждаше бесен, а тя сякаш изпитваше силни болки.

— Кучи син — изръмжа Фюри. Премести се и посегна към телефона.

— Тихо — нареди му Ели, — искам да чуя какво казват.

— Как, по дяволите, са успели да направят тази снимка?

— Не знам.

Заслушаха се в историята. След като свърши, Фюри изключи телевизора и се изправи на крака. Взе телефона и се отправи към кухнята. Ели чуваше вбесения му тон от другата стая. Тя бе останала в дневната, прекалено шокирана.

Обществото вече знаеше за нея и Фюри. Репортерът бе започнал с това, че те са първата двойка — създание от Новите видове и човек — свързана интимно. Бяха намекнали, че Ели — тук цитираха двете й имена — е била ранена по някакъв начин. Репортерът твърдеше, че именно Фюри е виновен за това.

Затвори очи и опита да спре сълзите на ярост, които напираха в очите й. Болеше я заради Фюри. Защо хората смятаха, че непременно ще я нарани, щом е от Новите видове? Знаеха дори с какво ДНК е примесена кръвта му. Очевидно някой от Хоумленд им даваше информация.

Ели се изправи, краката й трепереха. Намери Фюри в кухнята, той обикаляше и говореше по телефона. Погледите им се срещнаха. Младият мъж спря, беше пребледнял и бесен. Тя се спусна към него. Ръката му обгърна кръста й, а брадичката му се опря на главата й. Ели се притисна към него.

След като приключи, Фюри затвори телефона и го остави на плота. Обгърна тялото й с ръце и започна да разтрива гърба й.

— Джъстис се е заел с тази работа. Трябва да се свика пресконференция заради медиите, Ели. Те намекват, че си ранена. Нужна ни е подкрепата на народа.

Тя кимна до гърдите му.

— Знам.

— Отнякъде изтича информация. Известно им бе, че в кръвта ми има ДНК на куче. Това не беше разпространено публично. Цитираха първите ни имена.

— Мислиш ли, че е доктор Норбит? Не бих искала да е тя — трепна Ели.

— Не знам, но ще разберем. Не желая да го казвам, но или е тя, или някой от хората, работещи в охраната на Хоумленд. Те също имат достъп до досиетата ни. Информираха ме, че Том е посетил лекарката в дома й. Придружавала го е охрана, значи са били наясно, че нещо е станало.

Ели се отдръпна леко и погледна нагоре към него.

— Съжалявам за това, което намекнаха тези идиоти, че си ме наранил.

Напрегнатото му лице се отпусна малко.

— Погледни всичко откъм добрата страна. Вече не трябва да крием отношенията си.

— Да — изсумтя тя. — Съобщиха по новините. Предполагам, че би трябвало да се обадя на семейството си, преди да са се побъркали.

Усмивката на Фюри помръкна.

— Ами ако не одобряват връзката ти с мен? — Погледът му се взря в очите й. — Ще ме напуснеш ли?

Ели го прегърна по-силно.

— Никога. Кълна се. Безразлично ми е какво мислят.

Младият мъж не можа да скрие облекчението си.

— Току-що разбрах нещо.

— Какво.

Той се поколеба.

— Казвал ли съм ти, че те обичам?

Сърцето на Ели спря.

— Не. Не си. А сега казваш ли ми го?

Устните му се извиха в усмивка.

— Зависи. Обичаш ли ме?

Младата жена се засмя и кимна.

— Да.

— Обичам те, захарче.

— И аз също. — Очите й се напълниха със сълзи. — Обичам те от доста време, но се въздържах да ти го призная.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Предполагам, че съм била глупава. Човешките мъже по принцип се плашат, когато една жена им признае чувствата си твърде бързо.

Той повдигна вежди.

— Аз не съм изцяло човек, радвам се, че изпитваш чувства към мен. Никога не казвай, че си глупава. Просто си предпазлива, защото си била наранявана вече от мъж. При нас това няма да се случи, сега избра мен. — Устните му се извиха в усмивка, а очите му заблестяха развеселено.

Ели бе обзета от силно вълнение. Разсмя се на шегата му. Той ме обича! Сълзи напълниха очите й, премигна, за да ги задържи. За него не беше просто секс, той споделяше чувствата й. Внезапно проблемите, които имаха, й се видяха незначителни. Той ме обича!

— Господи, толкова много те обичам, радвам се, че и ти изпитваш същото към мен.

Фюри се усмихна.

— Искам да се оженим — стана сериозен, — проверих, какво е необходимо. Нямат специална клауза за брак, която да се отнася за нас. Но не е и противозаконно, щом нямат нищо срещу Новите видове.

— Искаш да се оженим? Наистина ли?

— Имаш ли нещо против да се омъжиш за мен? Обичам те и искам да се обвържа с теб, Ели. А това е най-сериозната стъпка, която хората предприемат.

— Заради това те обичам още повече.

Фюри я взе на ръце и я отнесе във всекидневната. Седна на дивана и я сложи в скута си. Тя обви ръце около врата му и се усмихна.

— Наистина ли ще обмислиш предложението ми и ще кажеш да, ако те помоля да се омъжиш за мен?

Младата жена се засмя.

— Да. Не е нужно да го обмислям, просто ме попитай.

— Ще го направя, но нямах възможност да ти купя пръстен. — Посегна и хвана ръката, която обгръщаше врата му. Поднесе я към устните си и я целуна, след което я обърна и започна да разглежда пръстите й. — Не знам кой размер носиш.