Чтение онлайн

Джъстис изсумтя.

— Не трябва да ги наричаме терористи, но продължавай.

— Чули били за пресконференцията и се промъкнали с пълномощия на фоторепортери. Ние не отговаряхме за сигурността — Слейд изръмжа думите. — Изглежда, че като са притежавали пропуски за пресата, не са били претърсвани.

— От сега нататък ние ще поемаме цялата сигурност, когато се отнася до някой от нашите хора.

Слейд кимна.

— Нещо за Фюри?

— Той се бори и все още е жив. Имаме две кръвни съвпадения. Сърч и Даркнес чакат в стаята за кръводаряване, ако се наложи.

Ели отпиваше от айскафето и ги слушаше. Трябваше да признае, че всички се отнасяха страхотно към нея. Пазеха и нея, и Фюри. Новите видове се бяха погрижили много от техните хора да дойдат в болницата, за да станат кръвни донори на Фюри. Нормалната човешка кръв също би свършила работа, но генно променената действаше по-добре. Джъстис й бе обяснил това.

Ели си спомни, когато пристигнаха в болницата, как Джъстис я бе завел в една от баните. Там бе разговарял с нея спокойно и й бе обещал, че за Фюри ще бъде направено всичко възможно. Докато говореше, я бе завел до мивката. Тъй като тя бе още в шок, бе измил кървавите й ръце, като на дете. След това й бе подал дрехи, все още с етикетите, които някой бе донесъл за нея. Беше я оставил сама, за да свали изцапаните с кръв и да се преоблече. Откакто излезе от банята, той не се бе отделял от нея.

Вниманието й се върна към него. Той отново заговори по мобилния си.

— Да. Все още съм тук. Какво се е случило?

Сърцето на Ели подскочи, когато видя Джъстис да затваря очи. Страхът я сграбчи здраво, след като той затвори телефона. Продължи да се взира в него, докато мъжът отвори очи. Погледите им се срещнаха.

— Той е жив, Ели. Извадили са и двата куршума и са го зашили. Спрели са кръвоизлива и жизнените му показатели са добри. Триша е сигурна, че ако не възникнат непредвидени обстоятелства, той ще се справи.

Сълзи закапаха по бузите й, щом разбра, че Фюри ще живее. Тя кимна, но се страхуваше да повярва, докато не го видеше.

Минаха часове, преди да преместят Фюри от реанимацията в самостоятелна стая в отделението за интензивно лечение. Позволиха на НСО да го пази и да го наблюдава през стъклена стена от съседната стая.

Ели потърка врата си уморена, но не искаше да се прибира да спи. Тя наблюдаваше Фюри през стъклото от стаята, където бяха и служителите по сигурността.

По някое време я бяха пуснали да седне на леглото до него за няколко минути, докато един друг лекар, не Триша, наблюдаваше Фюри.

Ели се върна в спомените си за едно друго време, когато пак бе наблюдавала Фюри през стъклото, заключен в килията му, в лабораторията за тестване. Това я накара да заплаче отново. Сърцето й се късаше да гледа този силен, жизнен мъж така безпомощен.

Джъстис седеше в ъгъла. Някой му бе донесъл лаптоп, а в ухото си имаше слушалка към мобилния му телефон. От време на време разговаряше тихо с някого. Ели погледна към него. Този човек никога не преставаше да работи.

Вниманието й отново се насочи към стъклото. Фюри спеше. Един лекар влезе при него, провери жизнените му показатели, после излезе през вратата вляво.

— Ели? — повика я тихо Джъстис.

Тя се обърна.

— Да?

Той леко й се усмихна.

— С него всичко ще е наред. Казах ти, че Триша разпореди да остане под наркоза. Новите видове не обичат да се залежават много в леглото, харесва им да бъдат непрекъснато в движение. Упойката е най-добрият начин да го държат неподвижен, докато боледува, иначе ще се опита да стане, без значение колко го боли. Ние сме досадно упорити, за съжаление.

— Знам, но си мисля, че ще се почувствам по-добре, ако чуя гласа му и го погледна в очите.

— Разбирам. Знам, че Фюри е поискал информация за брак. Наясно ли си с този въпрос? Каза ми, че възнамерява да те попита.

— Да. — Тя седна. — Всъщност, снощи говорихме за това.

— Той те обича. Знаеш, нали?

— И аз го обичам. Той е всичко за мен.

— Не е нужно да ми казваш. Виждам го всеки път, когато те погледна. — Той замълча. — Докато растяхме, никога не сме имали нещо, което да ни принадлежи. Разказвал ли ти е? Не смеехме да се привържем към нищо наоколо. Персоналът и лекарите винаги ни го отнемаха или използваха всяка наша слабост срещу нас като наказание. Бракът за него означава сигурност, той ще те задържи до края на дните си. Това означава, че ти принадлежиш към него и никога не ще можеш да си отидеш. Исках само да си наясно. Ако се омъжиш за него, той ще очаква да е завинаги. Не се съгласявай, ако не си сигурна.

— Сигурна съм.

Очите му се присвиха.

— Няма да ти позволи да се разведеш с него. Ето за какво говоря. Това ще го убие. За Фюри бракът е постоянен. Обещай ми, че никога няма да допуснеш да се страхува, че ще те загуби. Той ще умре или ще убие, за да те защити, и ще те обича с цената на всичко, от което трябва да се откаже. Чувал съм за човешките бракове. Ние не се отнасяме като хората към този въпрос. Фюри ще бъде лоялен и би убил всеки мъж, на когото позволиш да се докосне до теб. Нашето чувство за собственост е адски силно. То е предадено с гените, поставени в клетките ни. Те са ни променили не само физически, повлияли са и на характерите ни. Ние сме агресивни и защитаваме нашето. Не знам дали Фюри ти е обяснил нещо за нас, но аз искам да го знаеш. Ние го наричаме обвързване и то е за цял живот. Той вече се е обвързал с теб, но част от него се въздържа, защото приема, че може да го изоставиш. Той вече е привързан към теб.

— Благодаря ти, но ако се опитваш да ме уплашиш, няма да успееш. Аз го обичам. Нямам намерение да се развеждам и със сигурност няма да му изневерявам. — Ели не беше обидена. Знаеше, че Джъстис иска само да се увери, че тя разбира пред какво се изправя, като жена на Фюри. — Очаквам с нетърпение да прекарам живота си с него. Всяка една секунда.

— Той понякога ще те плаши. Ние обичаме да се зъбим, ръмжим и доминираме. Опитваме да се ограничаваме, но откакто открихме свободата, стана по-лошо. Водим борба едновременно с човека и животното вътре в нас, Ели. Знам, че си независима жена. И нашите жени са същите като теб, но те ни разбират. В състояние са да работят около нас по-добре. Искам да си наясно с всичко това. Той няма да оскърби теб или твоята гордост. Природата ни е такава — да сме агресивни и да държим под контрол всяка ситуация.

— Например, когато отказа моята работа, без да ме пита? — Ели се усмихна при спомена.

— Така ли е направил? Но ти все пак пое поста.

— Попита ме, най-накрая, дали я искам. Това ме подразни много.

Усмивка пробяга по устните на Джъстис.

— Сигурен съм, че го е направил. Той иска да се грижи за теб.

— Знам.

— Значи вече си наясно с различията.

— Да.

Джъстис се поколеба.

— Може ли да ти задам един много личен въпрос?

— Разбира се. Давай.