Чтение онлайн

HP остави чашата на пода и покри лице с длани.

Манге продължаваше да говори, но гласът му внезапно зазвуча кънтящо и отдалечено, сякаш се намираше в друга стая.

Ситуацията беше нереална като насън до такава степен, че трябваше да ощипе ръката си до кръв…

Работил за тях…

Мозъкът му мелеше, опитваше се трескаво да подреди пъзела, но без и най-малък шанс за успех. Та той беше взривил сървърната им ферма, беше се измъкнал от заговора им за убийство и беше потопил бизнес партньорите им ArgosEye с все шефа им и всичко.

Или грешеше?

Възможно ли беше всъщност през цялото време да е…

Работил за тях?

Той се втренчи в Манге. Скучният, сигурен, плешив страхливец Мангелиго. Старата му дружка, неговият BFF.

Светът се разклати.

За миг се върна обратно в осемдесетарския диван пред телевизора с пожълтели от зрънчо пръсти и ококорени очи. На екрана тъкмо се беше отворила вратата на душ-кабината и Боби Юинг беше надникнал навън 57 .

Работи за…

… нас…

— Какво, по дяволите, правя тук, Манге? — прошепна той.

— Дай ни още няколко минути, Йонсон, благодаря!

Шофьорът затвори вратата, без да каже и дума.

— Сега разбираш ли защо толкова искам да се добера до онова оръжие? — продължи Таге Самер с тих глас.

Тя кимна.

— Поне така ми се струва.

— Хубаво, наистина ще оценя, ако изпразниш сейфа на баща си възможно най-бързо и ми предадеш цялото му съдържание. Мога ли да те помоля за това, Ребека? Имаш думата ми, че оръжието ще изчезне, че нито то, нито паспортите някога ще се появяват на място, където с тях може да бъде злоупотребено.

Тя помисли няколко секунди.

— Оръжието не е в сейфа…

— Какво?

— Преместих го още същия ден, отворих сейф на собственото си име.

— Аах, разбирам. Отлично мислене, Ребека!

— Паспортите са вкъщи, утре сутринта ще отида направо до банката и ще ти звънна, щом приключа.

— Чудесно, Ребека, ти никога не ме разочароваш! Ако само повече от служителите ми бяха като теб!

Той отново я потупа по коляното и тя забеляза, че лекото докосване и допада.

— Няма проблеми, чичо Таге — отвърна тя.

— Обратно към Фредхол, Йонсон, благодаря — каза той и потупа шофьора по рамото. — Госпожица Нормен има нужда да си легне, изкара, меко казано, тежък ден…

— Работата е такава, HP — започна Манге. — Ти си тук точно поради причините, които Нора вече ти е споделила. Ще изключим Крепостта, ще попречим на PayTag и Водача да се сдобият с неограничен монопол върху миналото на хората.

— Ъъ, чакай малко…

Манге вдигна ръка и го прекъсна.

— Знам, че имаш много въпроси, HP… — той погледна часовника. — Но времето лети. Бях принуден в кратък срок да измисля място за срещата, място, което те няма да заподозрат.

Той направи бърз жест с ръка към тавана.

— Това тук е едно от собствените места за срещи на Играта и затова тук няма шпионски очи и уши. Но не можем да останем твърде дълго. Не бяхме предвидили, че ще припаднеш…

Той хвърли още един поглед към часовника.

— Участвам от много отдавна. Имах приятели, които вече бяха в Играта, и общо-взето бях поканен да им помогна. Точно като при теб всичко започна в малък мащаб, като нещо забавно. Но с времето се замесвах все повече, харесваше ми усещането да съм част от някакъв по-голям контекст, за който знаят шепа други хора.

HP кимна неохотно.

— Слушам.

— Чрез Играта всъщност можеше да се окаже влияние, да се промени нещо. Да се извади на показ това, което другите искат да прикрият. Тайни, които различни властимащи се опитват да скрият. Потулени разследвания, доклади, затрити или премълчани. Дребни мисии, които се навързваха заедно, след това можехме да подшушнем на медиите или да постнем откритията си в различни whistleblower 58 сайтове. В началото правехме много такива неща…

— Но?

Манге погледна към Нора.

— С приятелите ми виждахме само частица от случващото се. Винаги е било така. Цялата Игра е разделена на малки клетки и на практика Водача е единственият, който вижда цялостната картина. Постепенно ставаше все по-явно, че той променя курса. Играта ставаше все по-целенасочена, възможностите за избор пред Играчите намаляваха, а мисиите бяха все по-мъгляви. Всички останали малко по малко изгубихме влиянието си, всичко се случваше чрез Водача. Беше все по-очевидно, че той използва Играта, за да се сдобие с лична власт. Когато PayTag…

— Къде се включвам аз в картинката?! — прекъсна го HP.

Манге изглеждаше видимо объркан от неочаквания въпрос и минаха няколко секунди, преди да подреди мисълта си.

— Ами направо на въпроса, може да се каже, че повечето от това, което си постигнал, е било в рамките на Играта. Служило е на целите на Водача, така да се каже…

Манге се усмихна несигурно на HP, сякаш изчаквайки реакцията му.

— Н-но нали взривих сървърите им във въздуха. Това си беше адски ритник в топките, спрях ги за няколко месеца, изпразних касата им, потопих ArgosEye… Нали го направих? — добави той, след като Манге не отговори.

Той сам усети колко кухо звучеше.

— Както казах, опитах се да ти помогна, всъщност се помъчих да те измъкна — каза Манге. — Но след пожарите… — той размени бърз поглед с Нора. — След пожарите се съгласих да помогна. Водача ми обеща да те пусне, когато всичко приключи.

Той гледаше в пода.

— Те изпразниха сградата в Шиста в деня, след като ти и Рехиман отидохте там. Преместиха се на ново, по-сигурно място. Ти взриви сграда, предназначена за събаряне, това беше. Исках да ти разкажа всичко хиляди пъти, но докато държаха теб и Бека под око, беше невъзможно…