Чтение онлайн

Сряда, 06.10.2010, 15:30

Ню Йорк

Геналони погледна часовника си. Е, за днес стига толкова. Дори за по-търпелив човек беше истинска досада часове наред да се рови из разни папки.

Включи интеркома си и нареди:

— Роджър, приготви колата. След малко тръгваме към Бриджит.

— Дадено, шефе.

След такъв изнурителен ден имаше нужда да се разтовари, да свали напрежението, а Бриджит както никой друг умееше да го накара да забрави всички грижи. Ласките й го караха да мърка като сит котарак.

Щяха да тръгнат натам по-раничко и да избягнат задръстването.

Сряда, 06.10.2010, 15:40

Лонг Айлънд

Бриджит се оказа много разбрана. Веднага щом видя пистолета в ръката на Селки, включи за какво става въпрос и когато се съвзе от смайването, възкликна само: „О, по дяволите!“, което дори не изразяваше уплаха, а по-скоро известно раздразнение. Като че ли Селки й проваляше плановете за деня, нищо друго.

Селки й беше сложила белезници, за да може междувременно да премести колата някъде по на скрито — в съседната уличка, но сега й ги свали и я остави да се облече.

Докато събличаше черната копринена пижама, Бриджит я изгледа с огромните си, невинни сини очи и попита:

— И мен ли ще убиеш?

Малката сладурана не беше толкова наивна, колкото изглеждаше.

— Не, защо? Само изпълнявай каквото ти наредя. Свършвам с Геналони и си тръгвам.

— Той винаги идва с бодигардовете си. Чакат го отвън.

— Колко са?

— Двама.

Опитва се да й сътрудничи и в същото време я лъже. Защото Геналони обикновено се движи с четирима бодигардове, без да броим шофьора. Двама отпред и двама отзад. Сладката Бриджит гледа да подаде малко информация с надеждата да отърве кожата.

— Не изглеждаш особено разстроена от факта, че на гаджето ти лошо му се пише?

Блондинката сви рамене.

— Той е от мафията — значи си е сложил главата в торбата и знае, че това все ще му се случи един ден. Но и на мен не ми е лесно. Не че се оплаквам — веднага ще завъртя главата на друг някой мангизлия. Знам си цената. Геналони винаги е оставал доволен. И не само той…

Селки се подсмихна. Това момиченце не си падаше по излишни сантименталности. Знаеше какво иска и как да го получи. И главното — не се самозалъгваше.

— Не те ли притеснява… че неговите хора могат да ти потърсят сметка? Да решат, че ти си го предала и вината за смъртта му е твоя?

— Защо? Ще им кажа самата истина. Че си ми завряла пистолет в лицето и си ме заплашила…

— Предполагам, ще им кажеш и как съм изглеждала?

Вероятно Бриджит долови нещо в тона й, защото се поколеба за миг, преди да отговори.

— Да… ще им кажа. Но предполагам, че си го предвидила и не те притеснява особено. В смисъл че… си се дегизирала, нещо такова.

— А ако те попитат за това?

— Предполагам, че… ще заобиколя въпроса.

— Интересно. И как по-точно ще стане това?

— Много просто. Ако ме попитат: „Мислиш ли, че може би е била дегизирана?“, съвсем честно ще им отговоря „Не, не мисля“, защото наистина не мисля, а го знам със сигурност.

— Остава да разберем защо ще го направиш? За да ми направиш услуга?

— Нямам сметка да те издавам, защото ще разбереш, че съм била аз, и ще се върнеш да ме довършиш.

Тук логиката й издишаше, но Селки не пожела да го коментира. Защото ако Бриджит я издадеше на хората на Геналони, Селки просто нямаше да има възможност да си разчисти сметките с нея. По понятни причини.

Можеше ли да разчита на Бриджит? Засега нямаше друг избор. Пък и не се съмняваше, че тя е способна да изнесе истинско представление, дори и при тези обстоятелства.

Бриджит довършваше тоалета си — закопча прозрачната си блузка, изпъна копринените си чорапи, а Селки я наблюдаваше, заинтригувана от невъзмутимото й поведение, от пълната липса на емоции.

Бриджит улови погледа й, но го изтълкува доста превратно:

— По жени ли си падаш? Ако искаш, можем да се позабавляваме, докато чакаме.

— Не, благодаря — вежливо отклони предложението Селки. — Не смесвам работата с… удоволствието.

„Какво момиче“, помисли си удивено. „Такава не би подала ръка на удавник, ако не е сигурна, че ще й бъде платено за услугата.“ Имаше логика в това, не можеше да отрече. И все пак… Бриджит се отличаваше със забележителна последователност, беше в съвършена хармония със себе си. Истинска находка. Не можеше да не се възхити на хладнокръвието й.

Успехът на Селки до голяма степен зависеше и от поведението на Бриджит в първите минути на срещата с Геналони. Защото изстрелът от малкото пистолетче тип Джеймс Бонд беше смъртоносен само ако куршумът засегнеше централната нервна система. Следователно трябваше да бъде даден от достатъчно близко разстояние, а Бриджит да бъде така добра (по-скоро така благоразумна) да отвлече междувременно вниманието на Геналони и да приспи бдителността му. Можеше да се справи, стига да пожелаеше.

Защото убийството трябваше да бъде извършено съвършено безшумно — докато бодигардовете висят отпред в колите нищо неподозиращи.

За тази цел Бриджит трябваше както обикновено да прикотка Геналони. И да затвори вратата след него. Селки щеше да се погрижи за останалото.

Сряда, 06.10.2010, 18:00

Куонтико

Събранието, насрочено за пет часа, започна с цял час по-късно. Присъстващите бяха в камерен състав — Майкълс, Тони, Джей, полковник Хауард и новият компютърен специалист от ФБР — Ричардсън, който обаче нямаше да има възможност да остане до края. Информацията, която щяха да обсъждат, беше „абсолютно поверителна“.