Чтение онлайн

— Тя как реагира на това?

Той се намръщи.

— Очаквах госпожа Луис да се тревожи за живота на детето. Но истината е, че колкото повече приближаваше самото раждане, то я изпълваше с нарастващ ужас. Поне аз бях с това усещане. Даже ми е минавало през ума, че е като малко момиченце, което иска да си играе на семейство, но би се ужасило, ако куклата му се превърне в истинско бебе.

— Разбирам — каза Кейти, като драскаше замислено в бележника си. — И все пак Ванджи проявяваше ли признаци на явна депресия?

Доктор Хайли поклати глава.

— Не съм констатирал такива. Мисля, че на този въпрос най-добре ще ви отговори доктор Фукито. Той я видя в понеделник вечерта и е много по-компетентен в разпознаването на симптомите на депресия, дори и когато не са ясно изразени. Моето общо впечатление е, че тя бе започнала да се поддава на непрестанно нарастващ ужас от раждането.

— Един последен въпрос — продължи Кейти. — Кабинетът ви е точно до този на доктор Фукито. В някакъв момент в понеделник вие видяхте ли госпожа Луис?

— Не.

— Благодаря ви, докторе. Бяхте много отзивчив. — Тя пусна бележника обратно в чантата си. — Сега е ваш ред да задавате въпроси.

— Те не са много. Снощи ми отговорихте на повечето от тях. Когато приключите разговора с доктор Фукито, моля, идете в стая 101 в другото крило на болницата. Там ще ви бъде направено кръвопреливане. После изчакайте около половин час, преди да седнете отново зад волана.

— Мислех, че това се отнася за хора, които дават кръв — каза Кейти.

— Просто за по-голяма сигурност, че няма да се получи някаква реакция. Освен това… — Той бръкна в дълбокото странично чекмедже на бюрото си. Вътре Кейти зърна малки шишенца в безупречен ред. Докторът избра едно, в което имаше десетина хапчета. — Тази вечер вземете първото — каза той. — Утре продължете с едно хапче на четири часа, в петък също. Тези в шишенцето точно ще ви стигнат. Трябва да подчертая, че е много важно да не ги забравите. Както знаете, ако проблемът ви не се разреши с тази операция, ще се наложи да обсъдим по-радикални хирургически мерки.

— Ще вземам хапчетата, докторе — каза Кейти.

— Добре. Ще постъпите тук в петък към шест часа вечерта.

Кейти кимна.

— Хубаво. Точно по това време ще правя късната си визитация и ще мина да ви видя. Не се притеснявате, надявам се?

Още при първата им среща тя бе споделила страха си от болници и сега отвърна:

— Не, не особено.

Той я изпрати до вратата на кабинета си и каза тихо:

— В такъв случай до петък, госпожо Де Мейо.

Хората от следователския екип на Фил Кънингам и Чарли Нюджънт се върнаха в прокуратурата към четири часа, обхванати от напрегнатата възбуда на хрътки, подгонили плячката си. Втурнаха се в кабинета на Скот Майерсън и незабавно изложиха пред него онова, което бяха установили.

— Съпругът е лъжец — заяви рязко Фил. — Трябвало е да се върне вчера сутринта, но в един от двигателите на самолета се появила повреда. Кацнали в Чикаго, за да оставят пътниците, и след това направили празен курс обратно до Ню Йорк. Тъй че си е пристигнал още в понеделник вечерта.

— В понеделник вечерта? — възкликна Скот.

— Да. И си е взел стая в „Холидей Ин“ на Западна петдесет и седма улица.

— Откъде разбрахте?

— Взехме списък на екипажа от последния му полет и разговаряхме с всеки поотделно. Старши стюардът живее в Ню Йорк. Луис го закарал до Манхатън и после двамата вечеряли заедно. Луис му сервирал някаква измислица, че жена му била заминала и той решил да остане в града за някакво представление.

— Казал е това на старши стюарда?

— Аха. Първо спрял при „Холидей Ин“, регистрирал се и чак след това двамата отишли да вечерят. Старши стюардът го оставил в седем и двадесет. След това Луис си взел колата и според данните от гаража бил навън около два часа. Върнал я към десет часа и обърни внимание — в полунощ излязъл отново и се прибрал към два часа.

Скот подсвирна.

— Излъгал е нас за полета си. Излъгал е старши стюарда за жена си. Бил е някъде с колата си между осем и десет вечерта и между дванадесет и два часа след полунощ. Кога каза Ричард, че е починала Ванджи Луис?

— Между осем и десет — обади се Ед.

През цялото време Чарли Нюджънт мълчеше. Сега каза:

— И още нещо. Луис си има приятелка, стюардеса от „Пан Ам“. Казва се Джоун Мур. Живее на Източна осемдесет и седма улица, номер 201. Портиерът ни каза, че вчера сутринта си пристигнала от летището заедно с капитан Луис. Той я докарал с колата си. Двамата отишли на кафе в дрогерията отсреща, но преди това тя си оставила пътната чанта при портиера.

Скот потропваше с молива си по бюрото — сигурен знак, че се кани да даде конкретни нареждания. Помощниците му чакаха с бележници в ръце.

— Часът е четири — каза рязко Скот. — Съдиите скоро приключват работа. Свържете се по телефона с някой от тях и го помолете да изчака петнадесетина минути. Кажете му, че искаме официално разрешително за обиск.

Фил скочи от стола си и се пресегна за телефона.

— А ти — Скот посочи към Чарли, — разбери кои погребален агент е поел грижата за тялото на Ванджи в Минеаполис. Свържи се с него. Тялото не трябва да се погребва. Много внимавай Крис Луис да не реши да го кремират. Може да ни потрябва. Той каза ли кога се връща?

Чарли кимна.

— Спомена, че си идва утре, веднага след опелото и погребението.

Скот изръмжа:

— Разбери с кой самолет и го чакай на летище? Покани го да дойде тук на разпит.

— Значи не смяташ, че ще се опита да избяга? — полита Чарли.

— Не. Ще се опита да ни метне. Ако има мозък в главата си, ще му е ясно, че не разполагаме с нищо конкретно срещу него. Освен това искам да разговарям с приятелката му. Какво знаете за нея?

— Живее в един апартамент с още две стюардеси. Възнамерява да се премести в подразделението на „Пан Ам“ за Латинска Америка и да лети за Маями. В момента е във Форт Лодърдейл, подписва договор за наем на апартамент. Ще се върне в петък следобед.

— Посрещнете и нейния самолет — нареди Скот. — Поканете я тук за няколко въпроса. Къде е била в понеделник вечерта?

— В самолета на път за Ню Йорк. Абсолютно сме сигурни.

— Добре. — Той млъкна за момент. — И още нещо. Искам запис на телефонните разговори от къщата на семейство Луис, особено от последната седмица. Когато правите обиска, вижте дали някой от апаратите не е свързан със службата за приемане на телефонни обаждания. Той е пилот от авиолиниите. Би било логично да има такъв.