Чтение онлайн

В залата за пристигащи чакаше неголяма тълпа Тя се спря, оглеждайки лицата, докато забеляза един висок мъж в сив спортен костюм, който стоеше встрани. Веднага го позна — приликата с брат му беше толкова поразяваща, с неговото високо гладко чело, изваяния нос и аристократична осанка. Само гледката на един човек, който така много приличаше на Пендъргаст, накара сърцето й да ускори ритъма си. Но между тях имаше и разлики. Този беше по-висок и не толкова сух, може би малко по-набит; но лицето му бе по-остро, а скулите и надочната кост — по-изразени; белези, които взети заедно, придаваха на лицето странно асиметричен вид. Косата му беше с рижав оттенък, а брадата — гъста и добре оформена. Но това, което най-стряскащо го отличаваше, бяха очите: едното имаше наситен лешниково-зелен цвят, а другото — млечно син. Тя се зачуди дали не е сляп с това око — то изглеждаше мъртво.

Виола се усмихна и му махна леко.

Той също се усмихна и се приближи с отпусната походка и протегнати ръце. Стисна ръката й с двете си хладни и меки длани.

— Лейди Маскелене?

— Наричайте ме Виола.

— Виола. Очарован съм. — В гласа му звучаха много от меките южняшки нотки, така характерни за брат му, но при все че маниерът му на говорене бе почти толкова небрежен, колкото походката, думите бяха много ясно артикулирани, сякаш с отхапани краища. Това беше необичайна, почти стряскаща комбинация.

— За мен е удоволствие да се запознаем, Диоген.

— Брат ми беше много потаен що се отнася до вас, но знам, че няма търпение да ви види. Това ли е багажът ви? — Той щракна с пръсти и един носач се втурна към тях. — Погрижете се багажът на дамата да бъде занесен в черния Линкълн, паркиран отпред. Багажникът е отворен. — В ръката му като по магия се появи двайсетдоларова банкнота, но мъжът беше толкова очарован от Виола, че за малко да не я забележи.

Диоген отново се обърна към нея.

— Как мина пътуването ви?

— Пълен кошмар.

— Съжалявам, че нямаше как да ви предложа по-удобен полет. Времената са доста трудни за брат ми, както знаете, затова съгласуването на срещата беше малко сложно.

— Няма значение. Важното е, че съм тук.

— Действително. Ще тръгваме ли? — Той й предложи ръката си и тя се облегна на нея.

Оказа се изненадващо силна, с мускули, твърди като стомана — нещо много по-различно от впечатлението за мекота и отпуснатост, което оставяха движенията му.

— Нямаше как да не ви разпозная като брат на Алойзиъс — каза тя, докато излизаха от салона.

— Ще приема това за комплимент.

Минаха през въртящата се врата и ги блъсна мразовит въздух. Тънка покривка от пресен сняг искреше по паважа.

— Б-р-р-р — каза Виола и се сви. — Когато тръгвах от Капрая беше двайсет градуса. Това тук е направо варварско.

— Имате предвид двайсет градуса по Целзий, разбира се — смигна Диоген. — Как ви завиждам, че можете да си живеете там по цяла година. Колата ми. — Той й отвори вратата, после заобиколи, изчака носача да затвори багажника и се плъзна на шофьорското място.

— Всъщност не живея на Капрая през цялата година. Обикновено по това време съм в Луксор и работя по разкопките в Долината на царете. Но тази година с всички тези проблеми в Близкия Изток се натъкнах на някои затруднения с визата.

Диоген плавно ускори и се сля с трафика в посока към изхода на летището.

— Египтология — рече той. — Възхитително. Аз самият прекарах известно време в Египет като младши член на експедицията на фон Херцгаард.

— Нямате предвид тази експедиция, която беше в Сомалия да търси диамантените мини на царица Хатшепсут, нали? Тази, на края на която Херцгаард бе открит обезглавен?

— Всъщност, точно тя.

— Колко вълнуващо! С удоволствие бих чула повече.

— „Вълнуващо“ определено е подходящо описание.

— Вярно ли е, че Херцгаард може би е открил мините на Хатшепсут тъкмо преди да бъде убит?

Диоген тихо се засмя.

— Искрено се съмнявам. Знаете как тръгват тези слухове. Това, което за мен е по-интересно от митичните мини, е самата царица Хатшепсут — единствената жена фараон — но естествено, вие знаете всичко за нея. Сигурен съм.

— Изключителна жена.

— Заявила правата си, като казала, че майка й е спала с бог Амон и тя е негова дъщеря. Как беше известното описание? Амон открил царицата, спяща в стаята си. Когато прекрасният аромат, който се излъчвал от него, оповестил присъствието му, тя се събудила. Той се разкрил в цялото си божествено великолепие и когато приближил царицата, тя се разридала от щастие пред силата и красотата му и му се отдала.

Виола беше заинтригувана: Диоген изглеждаше също такъв енциклопедист като брат си.

— Предполагам, поуката е, че ако се каниш да изневеряваш на съпруга си — рече тя, — трябва да бъде с божество.

— Нещо като нашата Дева Мария, нали?

Тя не успя да намери отговор на тази забележка.

— Кажете ми, Виола, какво точно правехте в Долината на царете?

— Правехме разкопки в гробниците на няколко царски преписвачи.

— Открихте ли съкровища — злато или, още по-добре, скъпоценни камъни?

— Нищо подобно. Всичко е било откраднато още в древността. Търсехме ръкописите.

— Египтологията е такава изумителна професия. Изглежда брат ми харесва интересните жени.

— Откровено казано, почти не познавам брат ви.

— Това несъмнено ще се промени тази седмица.

— Очаквам го с нетърпение. — Тя се засмя малко смутено. — Всъщност, още не мога да повярвам, че съм тук. Цялото това пътуване беше толкова… импулсивно, толкова мистериозно. Обичам мистериите.

— Алойзиъс също. Изглежда вие двамата сте родени един за друг.

Виола усети, че се изчервява и бързо промени темата.