Чтение онлайн

— Ти си съвършена!

— О, иска ми се да е вярно! Ще останеш тази нощ, нали? Още не съм успяла да спя с теб, а и казват, че третият път бил прелестен.

— Опитай се да ме измъкнеш от леглото си. — Притисна долната част на тялото си към нейното, за да я прикове здраво под себе си.

— Твърде съм уморена и нямам причина да се движа, тъй като ми харесва точно къде се намирам. Миналата нощ почти не спах, знам, че сега е рано, но съм уморена.

— Аз също не спах. Исках да се върна, но не знаех дали ще ме приемеш обратно, след като избягах, за да не ме открият при теб. Съжалявам за това. Не искам да те наранявам, но трябва да мисля за моите хора, а всичко, което правя се отразява върху тях. Никога не съм се чувствал така раздвоен.

— Разбирам те повече, отколкото можеш да си представиш. Баща ми много страдаше, когато аз или брат ми се проваляхме в нещо, докато растяхме. Всичко, което правим се отразява върху него. Ти представляваш Новите видове пред света. Имаш много общо с него, само не и в ужасното „аз правя секс с някой, когото баща ми харесва“.

Джъстис се засмя, тялото му се разтърси върху нейното.

— Ти ме направи щастлив, Джеси. Толкова се радвам, че се появи в живота ми. Ти си лъч слънчева светлина в мрачната пустота, в която се бе превърнал той.

— А ти просто разклати моя свят и таблата на леглото ми.

Смехът му отиваше, реши младата жена, възхищавайки се на красивите му черти. Беше доволна, че не се опитва да отрече, че между тях има нещо повече. Чак сега разбра защо не желаеше да се виждат. Всяка причина, която бе споменал, бе валидна и за двамата. Тя се бе посветила на защитата и намирането на Новите видове, а не да им причинява повече мъка. По-добре беше да запазят отношенията си в тайна. Така щяха да избегнат проблемите, нямаше смисъл да разбъркват гнездото на стършелите, докато не бяха сигурни накъде ще ги отведе връзката им.

— Поне не включихме алармите тази вечер. — Той бавно се отдръпна от тялото й и се претърколи на една страна, разтвори ръце и мълчаливо я прикани да дойде по-близо.

Джеси не се поколеба и се притисна в топлата му прегръдка. Почувства се невероятно така — прикътана в обятията му — и чувството да бъде там, където принадлежи, към когото принадлежи, я прониза отново. Не си позволи да се побърка от мисли, тъй като бе твърде уморена, за да се тревожи за евентуални бъдещи неприятности. Този мъж си заслужаваше риска.

— Заспивай, Джеси — прошепна той, целувайки я по главата. — Аз съм тук и няма да си тръгна.

— Много ми е хубаво — призна тя. — Трябва да спиш тук всяка нощ.

Сърцето на Джъстис се сви от деликатната й покана ежедневно да споделя леглото й. И той го искаше. Завладя го мигновен и силен копнеж да направи точно това. Идеята тази жена да му принадлежи събуди в него емоции, които никога преди не бе познавал. Затвори очи, вдиша аромата й и ръцете му се стегнаха около нея.

Това трябва да е щастието, което изпитват Фюри, Слейд и Валиант, когато държат в прегръдките си своите половинки. Идеята да задържи Джеси за себе си, в леглото си, да се ангажира с нея по всякакъв начин, не предизвика страх в душата му. Това го накара да се почувства уязвим, а членът му се втвърди в отговор на желанието му да предяви претенции над нея.

По дяволите! Спокойно, безмълвно призова тялото си той. Дишането й се бе променило, Джеси спеше кротко до него и той се отказа да я събуди, за да правят толкова скоро любов отново.

Потисна напиращото в гърлото си сумтене. Беше я взел по начин, който не би се считал за нежен в ничии представи. Държал се бе прекалено грубо и бясно, за да й покаже, че той е нейният мъж и, че единствено само той трябва да бъде в леглото й.

Споменът как щурмува дома й, го накара да се засрами. Щеше да убие Найт или Суорд, ако бе открил някой от тях да прави секс с неговата жена. Обземаше го ярост, само като си представеше друг мъж положил ръце върху тялото й. Моя. Да.

Ето как мисля за нея, направо съм затънал до уши. Придърпа я плътно до себе си и я стисна малко по-силно в прегръдките си, като се увери, че няма да я смаже. Усети я много дребна и крехка, и инстинктите му да защитава пламнаха за живот, както никога преди.

Не беше лесно да признае, че би убил един от собствените си мъже, но Джъстис не се уплаши от истината. Заради нея щеше да го стори. По-късно щеше да съжалява за това, но ръцете му вече щяха да са изцапани с кръвта на Видовете. Беше смущаващо да осъзнае колко дълбоки са станали чувствата му за такъв кратък период от време.

Тихо бръмчене привлече вниманието му. Той внимателно отмести Джеси, достатъчно, за да освободи тялото си, стараейки се да не я събуди, и се изтърколи настрани. Трябваше да отговори на позвъняването, иначе някой щеше да го потърси в дома му, за да се увери, че лидерът им е добре и щеше да открие, че го няма. Това го ядоса. Стана от леглото, сграбчи разкъсаните си панталони и се втурна извън спалнята, докато вадеше клетъчния си телефон от здравия джоб.

— Тук Джъстис. — Не погледна номера, от който го търсеха.

— Извинявай. Ядеше ли? Или беше под душа? Отне ти пет позвънявания преди да отговориш. Не искам да знам, ако си бил в банята и си правил някои други неща. — Тайгър се засмя. — Неотложно е.

— Хапнах преди да напусна офиса. Бях далеч от телефона. Какво има?

— Познай кой се появи пред портите и иска да те види веднага? Любимата ти репортерка и очаква отговори.

— Не! — избухна раздразнено Джъстис. — Отказвам да говоря отново с тази жена.

— Тя е непреклонна. Заплашва, че сутрешните вестници ще излязат с водеща новина за брака между Нов Вид и човек, в Резервата.

Джъстис влезе в хола и закрачи ядно.

— Това е без значение. Тами вече сподели с приятелите си, така че фактът, че се е омъжила за Валиант, трябва да е излязъл наяве. Бяха снимани заедно, когато тя бе отвлечена и екипът ни я проследи и спаси. Очаквах това да се случи.

— Добре. Нима не си казвал винаги, че е по-добре да бъдем учтиви с тези лешояди, отколкото да ги ядосаме дотолкова, че да ни разкъсат на парчета в техните вестници?

— Отказвам да позволя на тази жена да се приближи отново до мен.