Чтение онлайн

— Нещо не е наред ли?

Зъбите му блеснаха, когато се усмихна и седна на стълбите във водата. Обърна жената в прегръдките си и я притисна към гърдите си, след което бавно я отпусна в скута си. Тя изстена, щом мъжествеността му отново се плъзна в тялото й. Преплете крака с нейните и ги разтвори широко. Силните му ръце стиснаха талията й и той се заби мощно навътре. Джеси отметна главата си назад върху рамото му.

— Да!

Едната му ръка се плъзна ниско долу и пръстът му докосна върха на клитора й. Тласъците станаха бързи и ритмични, когато той притисна снопчето от нерви по-силно, от устните й се откъснаха стенания. Зад нея мъжът измърка, горещият му дъх парна рамото й, когато наведе глава и я захапа. Болката от рязкото захапване я изпрати отвъд ръба и тя изкрещя. Джъстис отдръпна уста от плътта й и изрева в собственото си освобождаване.

После обви с ръце кръста й и я притисна силно, заровил лице в шията й. Острите му зъби одраскаха рамото й, а езикът му облиза кожата. Младата жена се усмихна, доволна, че той я държеше, иначе щеше да се свлече от скута му направо в басейна, толкова безтегловно усещаше тялото си.

— Отново ли ме разкървави? — Дори и да го беше сторил, това не я интересуваше. — Няма проблем, ако си го направил. Чувствам се добре.

— Не съм разкъсал кожата — отговори тихо. — Но съм сигурен, че охраната ще почука отново на вратата. — Изглеждаше разтревожен. — Мисля, че бяхме твърде шумни. Трябва да се върнеш в дома си, преди да дойдат да те проверят. Остави задната врата отключена за мен и аз…

Нещо изскърца високо и той се напрегна. Рефлексите му бяха бързи — дръпна Джеси от скута си, завъртя я в ръцете си и я завлече в дълбокото. Гърбът й се удари в стената на басейна, едрото му тяло я прикова там и се надвеси непосредствено над нея, прикривайки я.

— Разкарайте се! — изръмжа Видът.

— Чухме суматоха — проговори някой от другата страна на двора.

— Изчезвайте! — Беше бесен.

— Но ние те чухме, Джъстис. Наред ли е всичко? Доловихме женски писък.

— Не съм сам. А сега се махайте!

Вратата се затръшна и Джъстис тихо изруга. Той се отпусна, потопи се по-дълбоко във водата, което позволи на Джеси да диша по-свободно, и наведе глава. Беше разтревожена. Току-що бе обявил, че е с жена в нечий басейн, беше признал незаконното проникване в чужда собственост, но въпреки това бе изгонил хората си да не се навъртат наоколо.

— Утре ще поговоря с тях за разликата между това да си гледат работата и да бъдат досадни. Не ми се иска да ме откриват веднага, всеки път щом съм прекалено гръмогласен.

Тя се поколеба.

— Мислиш ли, че онзи ме видя?

— Не, имахме късмет, че сме срещу вятъра. Двамата мъже не знаят, че си била ти, Джеси. Ще решат, че съм вкарал някоя от нашите жени през задния вход, за да избегна възможността да я видят. Притежавам частен път в този квартал.

— Погледни го откъм добрата страна. Не загазихме заради нашето нарушение, щом не сме още под арест.

— Това са моята къща и басейн. — Изведнъж той се ухили. — И затова не сме били в опасност.

Изненадана, младата жена се вторачи в него. Погледът й се премести към голямата тъмна къща. Тя беше най-огромната в общността и Джеси се почувства малко глупаво, че не бе отгатнала на кого принадлежи. Разбира се, че ще е неговата.

— Настанил си ме в съседство с теб?

— Исках да си близо до мен, за да те защитавам. — Тя се вгледа в лицето му, докато той се взираше в нея, после мъжът се ухили. — Надявах се, че ще ме искаш обратно в леглото си. Трябва да призная, че така ще бъдем по-лесно заедно, без някой да разбере. Най-близката до нас вила е празна, а от другата страна на къщата ми няма нищо. Проектирана е по този начин, за да осигури неприкосновеност на личния живот в тези две жилища.

Джеси обви ръце около врата му и се усмихна.

— Защо има къща в непосредствена близост до твоята, след като си толкова загрижен да нямаш съсед от другата страна?

Усмивката му помръкна.

— В крайна сметка исках половинка, а знаех, че жената няма да живее в едно жилище с мен. Пожелах до къщата ми да бъде построена още една за моята съпруга, когато реша да си взема такава. Жените се нуждаят от пространство и свобода. Само се надявам, че тя няма да има проблем да бъде непосредствено до мен, но аз искам да е достатъчно близо, за да мога да я защитавам.

Болка прониза сърцето й. Беше я настанил в жилището, в което един ден щеше да живее съпругата му. Знаеше точно защо една жена би пожелала собствен дом и свободата да живее отделно от Джъстис. Той смяташе бъдещата му партньорка да бъде от Видовете. Източникът на нейната болка бе начинът, по който прозвучаха последните му думи.

Тя беше просто за секс.

— Уморена съм, ще се прибирам. — Освободи раменете му, отдръпна се от него и закрачи във водата към стълбите.

— Джеси? Нещо не е наред ли?

Освен това, че си мръсник ли? Искаше да го изрече на глас, но не го направи, защото се боеше, че ще разкрие колко много са я наранили думите му.

— Какво би могло да не бъде наред? — Болката завладя цялото й същество, докато се тътреше нагоре по стълбите. Въздухът й се стори хладен, след като излезе от отопляемия басейн и се втурна към захвърлените си дрехи.

— Джеси? Какво има? — Той зашляпа из басейна.

Младата жена прецени оградата, докато рязко нахлузваше блузата и панталона си, и набута бельото в джоба си. Стената беше прекалено висока, за да я изкачи, затова се обърна и се огледа. Забеляза шезлонгите. Грабна един от тях, постави го до зида и лесно се изкачи отгоре. Лека болка прониза глезените й, когато се приземи на меката трева в нейния двор, хукна към къщата, за да влезе вътре, по-далеч от мъжа.

Новият вид леко прескочи оградата, след нея.

— Джеси? Какво става, по дяволите?

— Какво би могло да става? — Тя хвърли поглед през рамо. Мина през все още отворената стъклена, плъзгаща се врата и се насочи към трапезарията. Гол, той я следваше плътно по петите, от него капеше вода по килима, но младата жена едва забелязваше това, съсредоточена върху своята цел. Затвори лаптопа му, наведе се, хвана куфарчето му за дръжката и го положи отворено на масата.

— Какво правиш? — Звучеше раздразнен и объркан.