Играта
Шрифт:
Но имаше и други, значително по-познати събития, които се бяха оказали в списъка на търсачката.
Той прочете репортажите веднъж, после още веднъж и в него бавно пропълзя едно неприятно усещане.
Първата случка беше на практика в задния му двор.
В нощта на 17 май 1990 е била запалена църквата в Сьодермалм, Стокхолм.
Камбанарията се е срутила и е минала през свода на църквата. Непокътнати са останали главно стените, но са спасени и ценни текстилни изделия и сребърна църковна утвар. Въпреки големите усилия, разследването не установило причината за пожара и спекулациите варират от електрическа повреда до умишлен палеж.
Евентуалният мотив за подобен палеж обаче остава неизвестен.
А след това и второто събитие, което той много добре си спомняше.
Събота, 3 септември 2006, 20:41:51 часа, от СЕПО се свързват с Националната криминална полиция и съобщават, че партията ни Социалдемократите е била подложена на хакерска атака, насочени към вътрешната компютърна мрежа на партията, САП-нет [110] . Към момента извършителят все още се считал за неизвестен. По-късно същата вечер Социалдемократите свикват пресконференция, за да съобщят, че във връзка с хакерската атака са подали оплакване в полицията срещу представители на Либералите. Обвинението се основавало на факта, че компютри, които ако се съди по IP-адресите, принадлежали на партията на Либералите, са били използвани за проникване в най-деликатната мрежа на САП, до която имат достъп само 26 партийни представители от най-високо ниво. Пробивът, изглежда, се е получил с помощта на потребителски имена и пароли, които необяснимо как са изтекли и са дали на политическите противници на САП неограничен достъп до най-вътрешната и конфиденциална информация на Социалдемократите.
110
Sveriges socialdemokratiska arbetareparti (SAP), Шведска социалдемократическа работническа партия. — Б.пр.
Това беше нещо голямо! И двете събития сами по себе си бяха достатъчно вълнуващи, за да се спретне хубаво залагане.
Можеше ли да накараш някого да подпали нещо толкова свято като църква?
Какъв беше шансът?
Да, можеше да се залага на това, абсолютно. Но какъв беше случаят с предната фаза, ако се вярваше на теориите на Ерман?
Кой би поръчал такава мисия?
Може би някой, който страшно би искал да получи честта да възстанови един известен символ на Стокхолм? Политик, фирма или бизнес магнат с насрана репутация, която се нуждае от измиване?
Бърза проверка на фондацията, която лежеше зад строежа разкри цял куп големи имена, които си бяха развързали портфейлите. Бяха накарали даже парламента да се бръкнал малко, въпреки че до голяма степен ставаше дума за локален стокхолмски въпрос. Шведската църква нямаше ли достатъчно пари, че да плати сама?
Конспирация?
Е, във всеки случай не можеше да се отхвърли тази вероятност. Беше plausible, да, пресилено, но все пак възможно, ако човек имаше малко фантазия и смееше да мисли извън рамките. Малко като „Шифърът на Леонардо“.
Ами малкият Уотъргейт на сосетата и либералите в такъв случай?
За това трябваше да се помисли повече.
Подставена Мравка при Социалдемократите лесно би могла да се сдобие с паролите. Повечето хора бяха достатъчно тъпи, че да записват такива неща на залепящи се листчета под бюрата си, за да не ги забравят след лятната почивка.
Но кой тогава би поръчал мисията?
Who benefited?
Краткосрочно, това, разбира се, бяха либералите, така че те бяха напълно възможен поръчител. Но в дългосрочен план от всичко това не печелеха ли сосетата?
Още няколко кликвания подкрепиха тази версия. Либералите бяха изгубили почти половината си гласове при парламентарните избори няколко седмици по-късно и техният срив за малко да потопи цялото разпределение на властта. Така че тук имаше поне две мислими конспирации.
Някой от страната на сините, който искаше тайното инфо и някой от страната на червените, който искаше да сгащи сините с ръце в кацата с меда.
Резултат?
И тачи теория беше plausible и то далеч не звучеше толкова пресилено, колкото първата. Мамка му, каква история се очертаваше!
Но най-ужасна бе третата случка, на която се натъкна. Изчете материала няколко пъти, преди наистина да се задълбочи. А когато най-накрая го направи, за малко да се насере.
Описанието на извършителя, представено през 1994, заключава, че убийството е дело на самостоятелен извършител, индивид с разстройство на личността, воден от омраза или гняв. Вероятно през целия си живот е имал проблеми с общуването, особено с различните властимащи. Той е интроверт, самотен и нарцистичен, но не страда от психоза. Вероятно няма семейство или близки приятели. Състоянието му е свързано с усещането, че е „неуспял“ в живота, с преживяването да бъде „аутсайдер“, чиито способности никога не биват оценявани или не се реализират напълно.
Спокойно можеше самият той да бъде човекът, описван в психологическия профил!
Определено му беше трудно да го признае, пък и самовглъбяването не му беше любимото занимание. Но след случилото се, след близкото до смъртта преживяване в апартамента му и цялата преживелица в полето, той бе започнал да се гледа на себе си в нова светлина.
И това, което виждаше, не беше особено красива гледка…
Откровено казано, животът му не беше кой знае какъв повод за гордост. Грубо погледнато, той всъщност съвпадаше прилично с профила. Действаше самостоятелно, аутсайдер, нямаше близки връзки, егоцентрик, всичко това пасваше доста точно.
Твърде точно, при това…
Но всъщност не беше негова вината, че всичко бе отишло по дяволите. Той имаше възможности и перспективи толкова, колкото и всеки друг. Можеше да бъде някой, някой важен!
A fucking contender!
Бе направил едно-единствено истински безкористно нещо в живота си и какво бе получил в замяна? Как му се бе отблагодарил светът, как го бе възнаградил за геройската постъпка? Да, с десет месеца задържане, право в затвора, без шанс да се размине, страшно благодаря! Защото в страната на полуобезмасленото мляко [111] , разбира се, никоя добра постъпка не остава ненаказана.
111
Израз, популяризиран от шведския комик и писател Юнас Гардел; има се предвид умереността на шведите и склонността им да избират „средния път“. — Б.пр.
А след окошарването всичките му възможности внезапно се бяха изпарили. Вратите бяха затворени, а бъдещето царски преебано. Оставаше му единствено дребно джебчийство или някакъв МакДжоб. Може би не беше чак толкова чудно, че след студения душ, който получи, каза майната му на всичко и се фокусира върху number one. А според Ерман, Играта пращаше Мравките да търсят точно такива като него. Пичове, които отговарят на изискванията. Или по-точно казано на профила на извършителя…
„Играят от години, много преди да се появи интернет“, беше казал Ерман.