Чтение онлайн

Представи си, че играеха още от февруари ’86-а [112] ! Изнамират една триста-петдесет-и-седмица [113] , слагат я на подходящо място и пращат някой пич. Играч, nobody като него самия, чиито граници вече са отишли толкова далеч, че не се виждат. Достатъчен бе един невинен разговор с добре поставена Мравка.

Прожекцията от девет, кино „Гранд“!

И после: Lights, camera, action!

Космите по врата му настръхнаха. Внезапно вилата му се стори твърде тясна, таванът се сниши над главата му и заплашваше да го задуши. Трябваше му въздух! Трябваше да излезе навън!

It’s all a fucking Game! крещеше овъгленият труп в главата му, докато той драйфаше в лехата.

Окей, сега беше наистина притеснена. След като няколко дни глупаво си бе въобразявала, че той ще се обади, накрая Ребека бе отишла до апартамента му. Но вратата беше закована с шперплат, а под миризмата на боя все още се усещаше мирис на пушек.

Съседът, очевидно напушен младеж с расти и козя брадичка, разказа, че е имало пожар, че някой е излял запалителна течност в пощата на Хенке и е драснал клечката.

Но той явно се бе отървал, няколко дни в болницата, след което е бил окей.

Това поне бе някакво успокоение.

И къде значи беше сега?

На това растата не можеше да отговори и някъде в тази част на разговора напушеният му мозък изглежда най-накрая долови полицейските вибрации, защото рязко затръшна вратата.

След известен размисъл тя така или иначе се бе сетила кой сигурно знае повече. Манге Сандстрьом, разбира се, старият най-добър приятел на Хенке от основното училище.

Той нали имаше магазин за компютри някъде около Сканстул?

След един разговор с Централата тя вече имаше адреса и пътуваше натам.

Още пред магазина забеляза, че не всичко е наред. Около един уличен стълб все още висеше синьо-бяла полицейска лента, а единият прозорец до входа беше временно покрит с лепенка на охранителната фирма. И тук миризмата на пушек не можеше да се сбърка, забеляза тя, като отвори врата на магазина и задейства мелодията от „Междузвездни войни“. Ако се съдеше по хаоса вътре, изглежда, още се разчистваше след пожара. Навсякъде бяха разпръснати празни кашони, а половината от рафтовете и лавиците в предната част на магазина зееха празни. Тя почти се препъна в кофа с парцал, пълна с мръсна вода, която стоеше близо до вратата.

Втора бъркотия за половин час, това едва ли беше съвпадение, във всеки случай поне щом Хенке беше замесен. Въпросът беше в какво бе успял да се забърка този път.

Може би Манге можеше да отговори?

— Здравей, Ребека! — поздрави я той изненадано, когато надникна иззад няколко лавици.

— Здрасти, Манге, отдавна не сме се виждали. Нежелани гости ли си имал, или ще се местиш?

Размениха си неловка прегръдка за здрасти. Нощница и бродирана жилетка, във всеки случай стилът му на обличане се бе променил радикално от последния път.

— Просто някакви хлапета — измърмори той и тя веднага забеляза, че лъже. — Цялата стока отпред беше покрита с пяна от пожарогасителя и сега имам разправии със застрахователите…

Той се изчерви, но не само заради посредственото обяснение.

Манге винаги бе бил влюбен в нея, което едва ли бе в ущърб на днешната и мисия.

— Сега се казвам Фарук Ал-Хасан — добави той и придоби малко повече самоувереност. — Смених си религията, когато се ожених преди две години.

— Аха, женен си, пък аз все си мислех, че ще бъдем двамата — засмя се тя и видя как лицето му стана яркочервено.

Значи това бе обяснението за странното облекло.

Манге бе решил да приеме нова религия.

Като се замисли, може би не беше толкова чудно, той винаги е бил нещо като търсач на истината.

Последния път, когато го бе срещнала, той беше ревностен веган, преди това пък се занимаваше с местна политика, или пък беше обратното…

Манге беше умно момче, но винаги бе изглеждаш някак изгубен. Дано този път да бе уцелил верния път.

— Имате ли деца? — попита тя, най-вече от формалност.

— Момче, на осем месеца, Мохамед.

Той извади портфейла си и тя се възхити на чудото в продължение на десет секунди, колкото изискваше учтивостта.

— Прилича на теб, Ма… искам да кажа Фарук — каза тя и добави това, което смяташе за най-приятелската си усмивка. „Сега на въпроса, Нормен!“

— Слушай, исках да те питам дали знаеш къде се е дянал Хенке?

— Нее… защо? — още една нескопосана лъжа.

— Ами, от известно време се опитвам да се свържа с него, но изглежда, нито един от номерата му не работи, така че си помислих, че може би ти знаеш къде се намира?

Той поклати глава, внимавайки да не срещне погледа и.

— Сори, не съм го виждал в последно време…

Тя смръщи вежди. Два палежа, Хенке изчезнал, а сега добрякът Манге, който я лъжеше право в очите. Нещо се мътеше и беше време да разбере какво.

Но точно когато отвори уста, Манге я прекъсна.

— Виж, Ребека, така и така като си тук, има нещо, което винаги съм искал да ти кажа.

— Окей — каза тя кратко.

Нямаше време за закъснели обяснения в любов, но от друга страна, в момента имаше нужда от помощта му. „Търпение, Нормен!“

— Амии, Ребека… аз винаги… имам предвид… ох, по дяв…

Той си пое дълбоко дъх, изглежда, в опит да се овладее.

— Ти и Даг, всичко това, което се случи с HP… нали знаеш?

— Ммм… — отвърна тя очаквателно.

— Ами, значи… Аз винаги съм искал… да те помоля за прошка, С Даг бяхме братовчеди, вие се с-срещнахте чрез мен, така да се каже и…

Той сведе поглед към щанда. Внезапно на нея и прилоша. Вероятно от жегата.

— Та, значи — въздъхна той и направи последен опит. — В-винаги съм чувствал, че имам известна в-вина за всичко — каза заеквайки. — Че по някакъв начин грешката е моя, разбираш ли?