Изневяра
Шрифт:
На следващия ден за пръв път отиде при Джем, без желание да се люби. Боеше се, че ако го направи, дойката й ще умре. Не беше осъзнат страх, по-скоро нещо подсъзнателно, но беше достатъчно, подобно на отрова, накапана върху цвете, да накара желанието й да увехне и умре.
Още щом отвори вратата, инстинктивно, като животно, Джем усети състоянието на Айдан:
— Какво ти е?
Тръгна по коридора, без да каже нищо. Мислеше си, че на Джем едва ли ще му хареса да му говори за проблемите си.
— Нищо — каза тихо.
— Не е нищо… Кажи какво се е случило.
Айдан се отпусна в креслото.
— Дойката ми е болна… — Помисли си, че думата „дойка“ не е достатъчно силна, за да събуди съчувствие и разбиране, затова добави: — Аз много я обичам.
— Какво й е?
— Бъбречна недостатъчност…
— Е, лошо, но до колкото знам, има начини да се помогне…
— Трябва да й се направи спешно бъбречна операция, но не можем да вземем час при лекаря…
Джем погледна Айдан в очите, но не попита това, което тя предполагаше; „Твоят мъж не е ли лекар?“.
— И кой е този доктор, за когото ви трябва час?
Въпросът му й се стори безсмислен. Повдигна рамене и каза името.
Джем нищо не каза. Протегна се и взе слушалката на телефона. Избра някакъв номер.
— Билгин, как си миличка? Да, скъпа, така е, отдавна не сме се виждали, но скоро смятам да намина. Виж, душице, има един проблем и аз вярвам, че ти с твоите умения, ще го уредиш прекрасно!… Близък на един човек, когото много обичам, е болен, но не могат да вземат час за лекаря. Ако те помоля от сърце, ти с твоите връзки и влияние ще се опиташ ли да помогнеш? Сутрин рано, вечер късно, няма никакво значение, само да е по-скоро. — Закри слушалката с длан: — Как се казва докторът?
Джем повтори името, което Айдан му каза, в слушалката.
— Няма да ни караш да чакаме много нали? Чакам да ми се обадиш, скъпа — и затвори.
От разговора, който чу, в съзнанието на Айдан се запечатиха две неща: че се обажда за близък „на един човек, когото много обичам“ и закачливият флирт в гласа му. „Сто процента се е любил с нея!“ — помисли си и нещо я жегна под лъжичката. Ревността веднага задуши радостта от „когото много обичам“. Вероятно казва така за всяка жена, с която е спал!
Джем, като че прочете мислите й. С привичния си спокоен тон обясни:
— Секретарката на баща ми. Много свястно момиче, мисля, че ще оправи работата… Искаш ли нещо за пиене?
Донесе питиетата. В салона цареше напрегнато мълчание. Звънът на телефона ги избави от него.
— Ало, кажи, скъпа… Добре, в четвъртък вечер в девет и половина ще бъдат там. Ще се представят от мое име… Много ти благодаря, Билгин! Предай моите поздрави на татко, след няколко дена ще намина да ви видя.
Отдавна беше забравила за богатството на Джем и удобствата, което то създава. Хвана се, че се изненада, като го слушаше да говори. Но това, което я впечатли, не беше силата на парите, а загрижеността и сериозността, с които Джем се отнесе към проблема й. Без да говори много, се опита да помогне, и успя.
Това, което стопли душата й и я развълнува, не беше толкова решението на проблема, колкото отношението на Джем към него. Измъчваше я съмнение дали, ако днес двамата се любеха, щеше да успее да му се отплати както желае за добрината — да го накара да види и почувства нейната радост и признателност. Притесненията й може и да бяха неоснователни, но дори за миг не искаше да допусне признателността й да бъде изтълкувана погрешно.
Стана от мястото си.
— Аз трябва да си вървя… Днес Халюк ще се прибере рано…
Както винаги, гласът на Джем прозвуча спокойно:
— Разбира се… — стана и тръгна заедно с нея към вратата.
Айдан изпита облекчение и признателност, че не настоя да се любят.
Беше объркана. Душата й приличаше на мравуняк, в който всичко беше в движение. Непрекъснато се зараждаха нови мисли и чувства, избутваха предишните и заемаха техните места. Преди малко бе изпълнена с благодарност, за дето не настоя да се любят, сега му се ядоса; боеше се, че няма да успее да му се отблагодари както би искала, сега това й се струваше глупост. Беше почти до вратата, когато погледна часовника си:
— Всъщност имам малко време още…
Джем стоеше до нея и я гледаше — чакаше я да вземе решение. Гневеше се на себе си, че се люшка ту в една, ту в друга посока и сама си противоречи. Срамуваше се, но не можеше да преодолее желанието, което се надигаше в нея — беше по-силно от гнева и срама.
Отпусна глава върху гърдите на Джем и го прегърна през кръста:
— Хайде да се върнем вътре.
Въпреки душевните си терзания, Айдан се люби страстно и докрай с Джем. Щом прекрачи границата на плътската възбуда, другите й чувства и мисли останаха извън нея и загубиха реалността си. След всяко любене Айдан се съмняваше в преживяванията си преди това. Мислеше си, че всички чувства са всъщност едно и също предрешено в различни форми желание, което не можеше да бъде заявено открито.
По едно време си дадоха почивка. Неочаквано за самата себе си, Айдан се отпусна на колене и се обърна към Джем:
— Защо никога не ми се обаждаш? Защо никога не ме търсиш? Чувствам се неудобно, че все аз ти звъня. Ти никога ли не си мислиш за мене, никога ли не ме желаеш?
Джем прекрасно знаеше, че такива въпроси пораждат опасност във връзката да се намесят чувства, затова се усмихна и шеговито рече:
— Разбира се, че мисля за теб и ми е мъчно, но не искам да те притеснявам… Имаш работа, семейство… По-добре от мене знаеш кога е възможно да се срещнем… Аз съм човек без ангажименти, винаги съм свободен и съм си вкъщи… Кога е било да ме потърсиш и да не ме намериш? — Никога!… Винаги съм готов да се срещна с тебе.
Започнаха да се любят отново, но Айдан не разбираше защо този мъж, който само преди малко се отнесе толкова загрижено и съпричастно към болката й — облекчи я, помогна й, сега, подобно на нападнат космически кораб, издигна всичките невидими щитове пред себе си. Много дълго време не можа да го разбере. След всичко, което преживя след това, винаги когато си спомнеше за този ден, Айдан най-много се ядосваше именно на топлотата и загрижеността, с които Джем се зае да намери лекар за дойката й. С времето тя разбра, че той го бе направил не от добрина или състрадателност, а за да му бъде признателна и задължена и да я привърже още повече към себе си.