Чтение онлайн

През целия ден работи, наблюдавайки останалите и опитвайки се да прозре скритите страни на живота им. От време на време се сещаше за разговора в столовата и се усмихваше, но някъде дълбоко в душата й дремеше нещо, което не можеше да се нарече с конкретно име, но което я караше да се чувства неспокойна и което постепенно нарастваше — до вечерта стана нервна и раздразнителна.

Излизаше от стаята, когато телефонът звънна. Припряно се спусна към него и тогава разбра причината за настроението си — цял ден бе очаквала Джем да й се обади. Той не знаеше телефона й, но тя въпреки всичко очакваше да й позвъни. Един глас, спотаил се някъде зад нервността й, нашепваше: „Ако ме харесва, ако ме желае и иска да сме отново заедно, ще намери начин да ми се обади.“

Разбрала причината за състоянието си, не се почувства по-добре, напротив, раздразнителността премина в гняв.

Върна се вкъщи изнервена. Скара се на Селин, сдърпа се за нищо с Халюк. Отказа да вечеря. Не я свърташе на едно място — влизаше в кухнята, после в хола, после тръгваше към спалнята. Не й се говореше. Мисълта й беше само една — защо Джем не й се обажда. Блъскаше си ума в търсене на отговор. Да бъде нехаресвана, пренебрегната, отхвърлена от един мъж, когото тя самата толкова харесваше, сриваше цялото й самочувствие.

Почувства се измамена — все едно й беше изневерил. Тогава и тя щеше да му изневери.

Съзнаваше, че е безсмислено да се чувства така, но не беше в състояние да промени нищо. Гневът и обидата в нея се надигаха и пенеха като вълни и бялата им пяна покриваше всички останали мисли и чувства.

Малко насила приспа Селин. Съжали, че се отнесе така към дъщеря си, а това, че знаеше причината, поради която го направи, я караше да се чувства още по-зле, но не беше в състояние да се контролира.

Помая се още малко в стаята на Селин, увери се, че е заспала, и слезе в спалнята. Отвори гардероба. Една по една разгледа всичките си дрехи. Извади една тясна къса пола и прозрачна блуза с цвят на нар. Беше ги купила по-рано, но й се струваха твърде предизвикателни, затова не беше ги обличала до сега. Седна гола на ръба на леглото и си обу черни обувки с висок ток. Стана и се огледа пред огледалото. Доволна от себе си започна да се облича. Не бързаше. Най-последно сложи на устните си тъмночервено червило.

Върна се в салона. Седна във фотьойла и кръстоса крак връз крак. Изпитваше особена възбуда. Към обърканите й чувства се прибави още едно, че изневерява на Джем с мъжа си. Живееше като в театър — сама пишеше сценария и раздаваше ролите, после ги сменяше само дето останалите участници в спектакъла изобщо не подозираха това.

Халюк седеше пред телевизора, но почувства влизането на Айдан — все едно го удари с ток по рамото. Обърна се и я погледна. Видя кръстосаните й крака, късата пола, впитата блуза, която повече показваше, отколкото скриваше гърдите й, изненада се, но и напрегна в същото време.

Опита се да не го покаже на жена си. Закачливо й смигна с око:

— Какво става тука?

Айдан само повдигна рамене:

— Нищо…

Халюк беше от мъжете, които никога не отказваха на жените си — беше готов да се люби винаги когато Айдан пожелаеше, но сега се смути — тази прозрачна блуза, това червило — не бяха неща, с които беше свикнал.

Изгаси телевизора. Стана.

Айдан го хвана за ръката.

— Седни до мене.

Целуваха се в креслото, както във времето, когато бяха младоженци, и с всеки следващ миг възбудата им нарастваше. Когато почувстваха, че не издържат повече, станаха и се преместиха в спалнята — бояха се Селин да не се събуди и да ги види.

Силно възбудена, Айдан се отпусна в леглото. Започнаха да се любят с привичните си милувки и движения, но в един миг на Айдан не й хареса как го правеше Халюк. Очакваше от него да се люби като Джем.

С малки движения на тялото, с тихи стенания, с кратки думички се опитваше да подсказва на мъжа си кое й е приятно. Понякога извиваше тялото си така, че Халюк да гали местата, по които й се искаше, или притискаше ръката му о тях. Халюк се опитваше да прави, каквото му подсказваше Айдан, но ръцете му, устните, езикът, новаци в новия начин на любене, не успяваха да направят каквото искаха от тях.

Айдан се измъчваше, виждайки разликата между двамата мъже. Мисълта, че Халюк никога нямаше да познае и изживее такова удоволствие, я караше да го съжалява. Тя веднага се беше нагодила и изпитала наслада от любенето с Джем, но Халюк, дори да срещнеше жена, любеща се като Джем, нямаше да успее да й се наслади. За пръв път почувства, че между нея и мъжа й има огромно и важно различие.

Искаше й се да се люби с Халюк, както се любеше с Джем. Не искаше да изпитва нужда от друг мъж. Искаше да намира желаното вкъщи, искаше й се да се откаже от много неща, за да бъде така, но се боеше, че няма да й стигнат силите да го направи.

Накрая се отказа да направлява Халюк, остави го да го прави, както той си знае. Почувствал се в свои води, Халюк се освободи от сковаността си.

Когато свършиха да се любят, тялото на Айдан беше получило очакваната наслада, беше се изпразнило от напрежението и беше доволно, но душата й беше по-неспокойна и по-незадоволена от преди.

Наметна халата си и отиде в банята.

Запали лампата и се заключи. Седна на ръба на ваната.

Не се върна в спалнята, преди Халюк да заспи. Стоя сама с мислите си.

Опитът с Халюк само й показа, че ще отиде отново при Джем, но се боеше, че той може да не я пожелае. Изпита истински страх за бъдещето си.

Отсъствието на някои неща ги прави по-осезаеми от присъствието им.

Очакваше Джем да й се обади, затова всеки път, когато телефонът звъннеше, душата й трепваше, бързо протягаше ръка към слушалката. И когато не чуеше отсреща очаквания глас, болката и разочарованието й се засилваха още повече. Мислите й непрекъснато бяха заети с Джем — защо не й се обажда, опитваше се да открие причината.