Чтение онлайн

Пое си дълбоко въздух и се огледа.

— Първо, сегашните отпечатъци не са съотносими с тези на Мбвун. Не отговарят нито на сечението и размерите, нито на дължината.

Марго забеляза, как раменете на Дагоста се отпускат в израз на облекчение.

— Второ, в нито един от изследваните фрагменти силата на натиск не надвишава 65 килограма на квадратен сантиметър. Това по категоричен начин класифицира извършителя в групата на месоядните бозайници — кучета или, много по-вероятно, хуманоиди. Което означава, че изключва напълно категорията, в която попада Мбвун.

Сега снимките започнаха да се въртят по-бързо, показвайки увеличени образи на зъбни отпечатъци и следи от захапки.

— При здраво захапване всеки здрав мъж, имащ навика да употребява дъвка, би могъл да постигне споменатите стойности — обяви Брамбъл. — Не открихме никакви несъответствия между тези отпечатъци и следите от човешки кучешки зъби. Но не изключвам и възможността те да са причинени от подивелите кучета в тунелите, които нападат, убиват и разкъсват жертвите си. Все пак мисля, че по-скоро става дума за човек, отколкото за куче или друг някакъв подивял обитател на подземния свят.

— Доктор Брамбъл, убеден ли сте, че вашата теория включва всички видове, обитаващи този свят? — попита глас с подчертано южняшки акцент — някъде от районите на Алабама или Луизиана. Тонът му беше мек, с лек привкус на изтънчен цинизъм.

Марго се обърна и спря очи върху познатата кльощава снага на специален агент Пендъргаст, полулегнала в креслото на последния ред. Бледосините му очи светеха в мрака. Изобщо не беше усетила появата му. Той долови погледай и леко наклони глава.

— Здравейте, госпожице Грийн. Или вече мога да ви наричам доктор Грийн?

Тя се усмихна и кимна. Не бе виждала Пендъргаст от прощалната им сбирка в кабинета на Фрок в музея. На практика тогава видя за последен път и повечето от хората, участвали по един или друг начин в разследването на музейните убийства — например доктор Фрок и Кавакита.

Фрок се обърна, хвърли кос поглед на новодошлия и отново насочи вниманието си към подиума.

— А вие кой сте? — попита Брамбъл, любопитно оглеждайки посетителя.

— Специален агент Пендъргаст от ФБР — отвърна вместо него Дагоста. — Ще помага в разследването на случая.

— Ясно — кимна Брамбъл. — Драго ми е. А сега да преминем на следващия въпрос, свързан с идентифицирането на неизвестното тяло. Това, което ще кажа, вероятно ще изненада колегите — леко кимна по посока на Фрок и Марго, — затова бързам да подчертая, че ми хрумна съвсем неотдавна.

Лицето на Фрок остана непроницаемо.

Марго го погледна, после отново насочи вниманието си към главния патолог. Възможно ли е Брамбъл да е скрил нещо в ръкава си, за да обере лаврите?

— Моля, обърнете специално внимание на следващата снимка. — На екрана се появи рентгеново изображение на четирите триъгълничета в лумбалния прешлен на неизвестната жертва, на които Марго първа беше обърнала внимание. — Това, което виждате, са триъгълни парченца метал, забити в лумбален прешлен на неизвестната жертва. Откри ги доктор Грийн. Признавам, че объркването ми беше пълно, както и на всички останали. Едва снощи ме осени идеята за вероятния им произход, а днес сутринта проведох серия от консултации с ортопеди. Ако предположенията ми са верни, най-късно до края на седмицата ще имаме идентификация на скелета.

Очите му победоносно обходиха залата и се спряха върху Фрок. Последва обидно дълга пауза.

— Предполагате, че тези триъгълници… — започна Пендъргаст.

— Засега толкоз по този въпрос! — натъртено го прекъсна Брамбъл и натисна бутона на дистанционното. На екрана се появи череп в крайна степен на разложение. Очите ги нямаше, зъбите бяха оголени в зловеща гримаса. Марго потръпна от отвращение — същото, което я обзе при докарването на главата в лабораторията.

— Вероятно всички знаете, че едва вчера получихме тази глава, с молба да бъде анализирана. Тя е открита от лейтенант Дагоста след оглед на подземията, обитавани от бездомници. Пълният доклад ще бъде готов след няколко дни, но вече знаем, че главата принадлежи на скитник, убит преди около два месеца. Тук също се натъкваме на голям брой следи от зъби, придружени от прободни рани, нанесени с примитивно хладно оръжие — основно в областта на шията. Имаме намерение да поискаме ексхумация на трупа за пълното му изследване.

О, не, простена мислено Марго.

На екрана се заредиха още диапозитиви.

— Проучихме всички насилствено получени изменения по врата и отново стигнахме до заключението, че са резултат по-скоро на човешка намеса, но в никакъв случай не могат да се свържат с Мбвун.

Екранът избледня, а Брамбъл остави показалката на катедрата. Лампите светнаха.

— Едва ли имате представа какво облекчение ни донесе вашето заключение — изправи се Дагоста. — Но нека все пак ви попитам още веднъж: твърдите, че тези следи са оставени от човек, така ли?

Брамбъл кимна.

— Не от куче или друго животно, което би могло да обитава каналите?

— Естеството и състоянието на отпечатъците не ми позволяват да отхвърля категорично вероятността да се окаже куче — отвърна с въздишка патологът. — Но веднага ще добавя, че тази вероятност е нищожно малка в сравнение с току-що направеното пред вас заключение. Според мен това е дело на един или няколко души. Ако имахме една-едничка захапка в добро състояние, щях да бъда абсолютно сигурен, но уви… — Ръцете му безпомощно се разпериха, той поклати глава. — Но ако се докаже, че порезните рани са нанесени от оръжие, колкото и примитивно да е то, версията с кучето автоматично отпада.

— А вие какво ще кажете, доктор Фрок? — обърна се Дагоста.

— Моето мнение съвпада с това на доктор Брамбъл — заяви лаконично Фрок, като се размърда в стола си. — Позволете да ви напомня, че пръв изразих становището, според което не става въпрос нито за Мбвун, нито за друго чудовище. Радвам се, че това становище беше потвърдено. В същото време съм длъжен да възразя срещу начина, по който доктор Брамбъл подхожда към идентифицирането на труп А, изцяло на своя глава.

— Приемам забележката — леко се усмихна патологът.

— Убиец имитатор! — триумфално обяви дебелият полицай.

В залата настъпи тишина.

— Очевидно става въпрос за някакъв смахнат, който се е вдъхновил от музейните убийства — изправи се Уокси и самодоволно огледа присъстващите. — Шантав тип, който убива, къса глави, а може би и яде хора.

— В общи линии това отговаря на уликите, с които разполагаме, но… — започна доктор Брамбъл, но дебелият бързо го прекъсна.

— Сериен убиец, който е част от бездомниците! — отсече той.