Чтение онлайн

Първият Шишко започна разпита.

Но тук се натъкнаха на твърде важна пречка: Суок не искаше да отговаря на нито един въпрос.

— Прекрасно! — разсърди се Шишкото. — Прекрасно! Толкоз по-зле за нея. Тя не ни удостоява с отговор — добре… Толкова по-страшно наказание ще измислим за нея!

Суок не помръдна.

Тримата гвардейци, сякаш окаменели, стояха от двете й страни.

— Повикайте свидетелите! — разпореди се Шишкото.

Имаше само един свидетел. Доведоха го. Това беше уважаемият зоолог, надзирателят на менажерията. Цяла нощ той беше висял на клона. Едва сега бяха го снели. Той така и влезе: в цветен халат, в шарено бельо и с нощна шапчица. Пискюлът от шапчицата се влачеше отдире му по земята като черво.

Когато видя Суок, която седеше на скамейката, зоологът, се олюля от страх. Подкрепиха го.

— Разправете как е била работата.

Зоологът се залови да разправя надълго и нашироко. Той съобщи как, когато се покатерил на дървото, видял между клоните куклата на наследника Тутти. Тъй като той никога не бил виждал живи кукли и не предполагал, че куклите нощно време се катерят по дърветата, той много се уплашил и изгубил съзнание.

— По какъв начин е освободила тя оръжейния майстор Просперо?

— Не знам. Не видях и не чух. Припадъкът ми беше много дълбок.

— Ще ни отговориш ли ти, мръсно момиче, как оръжейният майстор Просперо се е озовал на свобода?

Суок мълчеше.

— Разтърсете я.

— Хубавичко! — заповядаха шишковците.

Синеокият гвардеец раздруса момичето за раменете. Освен това той я чукна силно по челото.

Суок мълчеше.

Шишковците засъскаха от злоба. Разноцветните глави се заклатиха с укор.

— Очевидно — рече Първият Шишко — ние не ще можем да узнаем никакви подробности.

При тези думи зоологът се плесна с длан по челото.

— Аз знам какво трябва да се направи!

Събранието наостри уши.

— В менажерията има клетка с папагали. Там са събрани папагали от най-редки породи. Вие, разбира се, знаете, че папагалът умее да запомня и повтаря човешката реч. Много папагали имат чуден слух и великолепна памет… Аз мисля, че те са запомнили всичко, което е ставало през нощта в менажерията с това момиче и оръжейния майстор Просперо… Затова предлагам да се повика в Залата на съда като свидетел, който и да е от моите чудни папагали.

Одобрителен шум премина през събранието.

Зоологът се запъти към менажерията и скоро се върна. На показалеца му беше кацнал голям стар папагал с дълга червена брада.

Спомнете си: когато Суок скиташе през нощта из менажерията — спомнете си! — един от папагалите беше й се сторил подозрителен. Вие си спомняте, че тя видя как той я гледаше и как, престорил се на заспал, се усмихна в дългата си червена брада.

И сега на пръста на зоолога, също тъй удобно, както на своята сребърна пръчица, беше кацнал същият този червенобрад папагал.

Сега той се усмихваше твърде недвусмислено, зарадван, че ще издаде клетата Суок.

Зоологът заговори с него на немски. На папагала показаха момичето.

Тогава той изпляска с криле и извика:

— Суок! Суок!

Гласът му приличаше на трясъка на стар вратник, който вятърът се мъчи да откъсне от ръждивите му панти.

Събранието мълчеше.

Зоологът тържествуваше.

А папагалът продължаваше своя донос. Той предаваше действително онова, което беше чул през нощта. Така че ако ви интересува историята за освобождаването на оръжейния майстор Просперо, слушайте всичко, което ще крещи папагалът.

О! Това беше действително рядка порода папагал. Без да говорим вече за красивата му червена брада, която можеше да направи чест на кой и да е генерал, папагалът много изкусно предаваше човешката реч.

— Коя си ти? — дърдореше той с мъжки глас.

И тозчас отговаряше много тъничко, като подражаваше гласа на момиче:

— Аз съм Суок.

— Суок!

— Изпрати ме Тибул. Аз не съм кукла. Аз съм живо момиче. Дойдох да те освободя. Ти не ме ли видя, когато влязох в менажерията?

— Не. Изглежда съм спал. Днес заспах за пръв път.

— Аз те търся в менажерията. Видях тук едно чудовище, което говореше с човешки глас. Помислих, че си ти. Чудовището умря.

— Това е Туб. Значи той умря?

— Умря. Аз се изплаших и се развиках. Дойдоха гвардейците и аз се скрих на дървото. Толкова съм доволна, че си жив! Дойдох да те освободя.

— Моята клетка е здраво заключена.

— Аз имам ключа от твоята клетка.

Когато папагалът изписка последната фраза, негодуванието обзе всички. — Ах, подло момиче! — закрещяха шишковците. — Сега е ясно всичко. Ти си откраднала ключа от наследника Тутти и си пуснала оръжейния майстор. Оръжейният майстор е строшил веригата си, счупил е клетката на пантерата и е хванал звяра, за да мине свободно по двора.

— Да!

— Да!

— Да!

А Суок мълчеше.

Папагалът утвърдително заклати брада и три пъти изпляска с криле.

Съдът завърши. Присъдата беше такава:

„Лъжливата кукла е измамила наследника Тутти. Тя е пуснала на свобода най-главния бунтовник и враг на тримата шишковци — оръжейния майстор Просперо. Зарад нея е загинал най-добрият екземпляр пантера. Затова измамницата се осъжда на смърт. Ще я разкъсат зверовете.“

И представете си: дори когато бе прочетена присъдата, Суок не помръдна!

Цялото събрание се запъти към менажерията. С вой, писък и цвърчене зверовете приветстваха шествието. Най-много се вълнуваше зоологът: нали беше надзирател на менажерията!

Тримата шишковци, съветниците, чиновниците и останалите придворни се разположиха на трибуната. Тя беше защитена с решетки.

Ах, колко нежно светеше слънцето! Ах, как синееше небето! Как блестяха плащовете на папагалите, как се въртяха маймуните, как потрепваше хорце зеленикавият слон!

Клетата Суок! Тя не се радваше на това. Навярно с очи, изпълнени с ужас, тя гледаше мръсната клетка, дето, приклеквайки, тичаха тигрите. Те приличаха на оси — във всеки случай, имаха същите багри; жълта с кафяви ивици.