Чтение онлайн

Постъпи по навик, както постъпваше, когато се любеше с мъжа си — обхвана главата на Джем с ръце и се опита да го придърпа нагоре към себе си. Джем обаче хвана китките й и разтвори ръцете й встрани. После каза нещо, на което не беше свикнала:

— Моля те, остави ме!

В началото Айдан не вярваше, че на Джем му е приятно да го прави, но после се убеди, че е така, и за пръв път в живота си, без да се притеснява, че на мъжа може да му омръзне и да спре, се остави на удоволствието. Езикът на Джем, подобно на опитен пътешественик, намираше пътя между тайнствените гънки на тялото й — накрая стигна до онова малко, чувствено хълмче.

В един много кратък миг Айдан си помисли какво щастие е да споделиш удоволствието си с мъжа, без да се притесняваш дали той изпитва наслада, или не, после всичките й мисли, дори чувствата, се изгубиха и от слабините към мозъка й се плъзнаха хиляди малки мравки с огнени крачка. Когато огнените вълни станаха толкова силни, че на Айдан й се струваше, че няма да може да издържи повече, отново се опита да изтегли главата на Джем нагоре и извика:

— Стига! Спри!

Джем обаче отново я хвана за китките и разтвори ръцете й встрани. После, без да спре да я докосва с език, едва разбираемо рече:

— Отпусни се, остави се…

Айдан се отпусна.

През нея потекоха огнени реки и крещейки:

— Кой си ти? Кой си ти? — се разтърси от дяволско, неизпитано до сега удоволствие.

Когато виковете на Айдан преминаха в тихи стонове, Джем не повдигна глава, а продължи по-леко, по-нежно да я докосва с езика си. Айдан никога не забрави това. Повярва, че Джем наистина изпитваше удоволствие да го прави, а това й доставяше още по-голяма наслада.

След минута-две, когато удоволствието започна да се превръща в болка, Айдан затвори бедра и извика:

— Спри, спри, сприии, спри!

Джем повдигна глава и я погледна. Личеше, че е доволен от себе си. Бавно се плъзна нагоре.

Макар че се чувстваше напълно изпразнена, Айдан повдигна коленете си към корема и го притисна с ръце. Известно време лежа така. Когато дойде на себе си, повдигна възглавницата си, опря гръб в таблата на леглото и запали цигара. Джем гол, без да изпитва нужда да облече каквото й да е, се върна в стаята и й поднесе купа студени ягоди.

Починаха си, а после започнаха да се целуват с дъх на ягоди. Винаги си спомняше как ароматът на ягодите ги беше обвил от всички страни, и тя се чувстваше като сред малки, пухкави червени облаци. Докато се целуваха, Джем ту долепяше, ту откъсваше тялото си от нейното. Твърдината, която толкова я възбуждаше, шареше по слабините, върху корема, по бедрата й и тя искаше да я усеща още и още.

Не можеше да издържа повече. Обърна се по гръб, сви колене, разтвори бедра и придърпа бедрата на Джем към себе си.

Когато онова, което липсваше на тялото й, вече беше в него и тласъците му из дълбините му стигаха чак до мозъка й, когато ароматът на ягоди, огнените вълни и страстните стенания я поведоха към черната бездна на удоволствието, Джем леко се отдръпна назад и започна да я докосва бавно и леко, леко… Айдан го молеше да продължи, а той я държеше на ръба на пропастта и рисуваше малки кръгове в нея. После изведнъж от потното му тяло се разнесе онази чиста и остра мъжка миризма, отпусна цялото си тяло върху нея.

— Да! Да! — крещеше Айдан, а той отново се отдръпна леко назад и с леки, леки докосвания продължаваше да чертае кръговете вътре в нея.

Айдан не беше на себе си — искаше, желаеше, стенеше. После неочаквано последваха мощни тласъци и цялото удоволствие, събирано по време на любовната игра, се отприщи като порой, разкъсал бента. Айдан се тресеше като лист, потапяше се в огнената река, разтапяше се и изчезваше в нея, после отново изплуваше и отново потъваше в дълбините й.

Четири часа минаха така — с целувки, ягоди, леки докосвания, мощни тласъци. Айдан вече не можеше да си спомни колко пъти потъна в огнената река и колко пъти крещеше в екстаз, носена върху червените облаци. Спомняше си, че когато на свечеряване с тяло и душа, пропити от ягодов аромат, излизаше от дома на Джем, тялото й потреперваше от вълнение и сладостна умора.

Качвайки се в асансьора, върху лицето й бе изписано изражение като на моряка от приказките, видял и разговарял с морска русалка.

Влезе вкъщи, без да включи лампите, и веднага тръгна към банята, като същевременно се събличаше. На светлината в банята се погледна в огледалото — изненада се. Едва забележимите бръчици около очите, бледорозовият тен на кожата, вълнистите кичури над челото, които още от гимназията все се опитваше да изправя и които си оставаха все същите, придаваха на лицето й малко предизвикателно, да не кажем похотливо, изражение. Не това обаче я изненада. Изненада се, че въпреки случилото се, лицето й си беше същото лице.

Мислеше си, че всичките нови преживявания, които разтърсиха живота и душата й, ще се отразят и върху лицето й. Душата се беше преродила, нима беше възможно лицето да си остане същото? Това й се струваше странно и неестествено. Затова лицето й й се стори малко чуждо.

Извърна глава към рамото си и го помириса. Върху него все още се усещаше миризмата на Джем, която още след първата им среща бе накарала сърцето й да трепне и която вече беше незабравима част от живота й. Оказа се в положението на крадец, откраднал ценна вещ — хем искаше да я запази за себе си, хем да се отърве от нея. Трябваше да се освободи от тази миризма върху тялото си — най-голямо доказателство за преживяното, преди мъжът и дъщеря й да се върнат вкъщи. Влезе под душа.

Изкъпа се и без да си подсуши косите както трябва, отиде в спалнята и си легна. Зави се през глава. Нямаше сили да вижда нито мъжа си, нито дъщеря си, не искаше да се среща с тях. В тъмната къща светеше само лампата в банята.

Боеше се да остане съвсем на тъмно. Знаеше — тъмнината ще роди нови мечти и ще я накара да изживее още веднъж преживяното, а тя искаше да го забрави в този дом. Вярваше, че стореното е грях и не искаше неговият призрак да се промъкне тук. Страхуваше се дори да мисли за това.

Всички таени дълбоко в душата й, от детството насам, чувства и желания, се пробудиха и размърдаха, и подобни на дух, излязъл от бутилката, обикаляха навсякъде в нея.

В този емоционален взрив не знаеше кои чувства да потуши, кои да подхрани и кои да остави да растат на воля. Нито едно от тях не се задържаше дълго в нея — появяваше се, опарваше душата и се изгубваше, за да дойдат на негово място други. Объркана, лежеше свита на кравай в леглото.

Страхуваше се. Боеше се и от случилото се, и от това, което предстоеше да се случи. Не искаше да въвлече семейството си в тази обърканост. След време с болка щеше да разбере, че не е било толкова страх, колкото предчувствие, предупреждение за предстоящото.