Чтение онлайн

Втората овца от стадото на професорите. Но въпреки това бях готова да уча цял ден испански с професор Гарми, ако това означаваше да не влизам в третия час по социология на вампирите за напреднали с преподавател… точно така, познахте от първия път — Неферет.

Още през първия ден в «Дома на нощта» аз се противопоставих категорично на идеята да ме сложат в класа за напреднали по социология на вампирите. Още от началото исках да съм си на мястото. Нямах желание да се превърна в парашутистката от трети подготвителен, приземила се на шесто ниво, защото е «тооолкова специална».

Но не след дълго разбрах, че просто нямаше начин да остана инкогнито. И оттогава се борех със статута си на «специална» заедно с отговорностите (и неудобствата), които вървят с него. Но колкото и да си повтарях, че социология на вампирите е просто един от учебните предмети, продължавах да треперя преди всеки час.

А това, че преподавателят ми се казваше Неферет, не ми помагаше с нищо.

Влязох в клас, намерих свободен чин в дъното на стаята и тръгнах към него, докато се опитвах да се въплътя в едно от онези лениви хлапета, които проспиваха живота си и се събуждаха само за да се преместят от един кабинет в друг, оставяйки след себе си спомена за разчекнатите им от прозяване челюсти и яркорозови белези по челата.

И сигурно щях да успея, ако Неферет се бе присъединила към стадото като предишните учители. Но тя не беше. Напротив, излъчваше сила и мощ, а блясъкът в очите й можеше да мине за щастие пред непосветените, но аз веднага разпознах злорадството в тях. Цялата ми заприлича на огромен паяк, който издевателстваше над жертвите си, докато им отхапваше главите и се оглеждаше за нови попълнения.

Освен че ми заприлича на паяк, забелязах, че Неферет отново не е със символа на Никс — избродирана със сребърна нишка богиня с вдигнати нагоре ръце, които държат лунен сърп. Вместо него на врата й имаше златна верига, от която висяха издялани от черен камък криле. За пореден път се запитах защо никой не забелязва, че тази жрица се е побъркала напълно. И не вижда, че излъчва черна енергия, която изпълва пространството около нея с тъмнината на бурна нощ, миг преди небето да се разцепи от светкавици.

— Днес ще се спрем на един аспект от нашите умения, който може да бъде използван само от вампири и много рядко от напреднали новаци. Затова днес наръчниците за новаци няма да ви трябват, освен ако не искате да направите допълнителни бележки в отдела по психология. Моля, отворете текстовете си на страница четиристотин двайсет и шеста, където започва главата за прикриването.

Тя задържа лесно вниманието на малобройния клас. Започна да обикаля напред-назад из стаята, невероятно красива и царствена в поръбената със златен ширит дълга черна рокля, чието черно преливаше като разтопен метал във всички цветове на дъгата. Тъмната й коса беше прибрана отзад, а останалите прекрасни къси къдрици ограждаха красивото й лице. Гласът й беше школуван и приятен за слушане. Но мен ме плашеше до смърт.

— Искам да прочетете сами главата. Домашната ви работа е да запишете в дневник всичките си сънища през последните пет дни. По време на сън всички скрити желания и неоткрити досега способности излизат на повърхността. Преди да заспите, искам да се съсредоточите в текста и да си помислите какво означава за вас прикриването. Какви тъмни тайни криете от света? Къде бихте избягали, ако не искате да ви открият? Какво бихте правили, ако знаете, че никой не ви гледа? — тя направи кратка пауза и изгледа поотделно всеки един от нас. Някои ученици й се усмихнаха свенливо, други отбягнаха виновно погледа й. Но като цяло класът показа по-голямо оживление в сравнение с другите часове.

— Бритни, скъпа, би ли прочела на глас пасажа за прикриването, който е на страница четиристотин трийсет и втора?

Бритни, дребничка мила брюнетка, кимна, намери страницата и зачете:

«ПРИКРИВАНЕ

Много от децата в подготвителните класове знаят, че трябва да прикриват присъствието си сред хората от външния свят, т. е. човеците. Те практикуват и овладяват тази своя способност, като се измъкват от училище по време на ритуалите извършвани пред очите на хората извън Дома. Но това е само малка част от уменията, които притежават зрелите вампири. Дори и онези без особени способности могат да призоват нощта и да скрият движението си от по-слабо развитите сетива на обикновения човек.»

Тук Неферет я прекъсна.

— В този урок ще научите, че всеки вампир може да се промъкне незабелязано сред хората и това умение е изключително полезно, защото хората имат склонност да осъждат остро действията ни.

Забила поглед в учебника, аз се замислих върху думите й. Не можех да повярвам, че съм единствената, забелязала предубеждението на Неферет към хората. В същия момент чух гласа й над мен.

— Зоуи, радвам се, че най-сетне се премести в класа, който отговаря на способностите ти.

Вдигнах бавно поглед към студените й зелени очи и се опитах да отговоря като средностатистически новак.

— Благодаря. Винаги съм харесвала часовете по социология на вампирите.

Тя се усмихна и неочаквано ми заприлича на онова зловещо чудовище от стария колкото баба ми филм «Пришълецът» със Сигърни Уивър, което яде хора.

— Чудесно. Защо не прочетеш на глас следващия параграф?

Доволна, че имам повод да отклоня поглед от нея, намерих параграфа и зачетох:

«Новаците трябва да знаят, че прикриването коства много усилия. Изискват се енергия и сериозни способности за концентрация, за да може да се призове нощният мрак, независимо за какъв период от време става дума. Важно е също така да се осъзнае, че прикриването си има своите ограничения. Някои от тях са, както следва:

1. Практиката е изтощителна и може да причини крайна отпадналост.

2. Могат да бъдат скрити само органични неща, затова прикриването се осъществява по лесно, ако вампирът е гол.

3. Опитите да се прикрият коли, мотори и дори велосипеди, са безплодни.

4. Както при прилагането и на останалите ни способности, прикриването си има своя цена. При някои се явява умора и главоболие, при други последствията са далеч по-лоши.»

Стигнах до края на страницата и я погледнах.

— Достатъчно, Зоуи. Кажи ми какво научи от този текст? — попита тя и очите й ме пронизаха.

Всъщност току-що научих, че аз и приятелите ми не бихме могли да избягаме от «Дома на нощта» с джипа, освен ако някак си не получим официално разрешение за напускане на «Дома на нощта». Но естествено не казах това. Опитах се да добия вид на прилежна ученичка и почти изпях:

— Научих, че не можем да скрием от хората коли, къщи и други подобни.