Рекетьорът
Шрифт:
— Не съм толкова глупав — вдигна рамене Куин.
— Нима? Тогава защо си запазил смит-и-уесъна? Получим ли окончателния балистичен доклад, с теб е свършено, Куин.
— Явно е краден, не разбирате ли? Откраднатите оръжия минават от ръка на ръка. Купих го от една заложна къща в Линчбърг преди две седмици. Сигурно е минал през десетина човека за последната година.
Основателен довод, който не можеха да оспорят, не и преди окончателния балистичен доклад. Когато обаче се сдобиеха с доказателствата, нито едно съдебно жури нямаше да повярва на историята на Куин за откраднатото оръжие.
— В склада ти намерихме чифт ботуши — отбеляза Панковиц. — Евтина армейска имитация, брезент, камуфлажно облекло, всякакви такива щуротии. Относително нови са. За какво са ти военни ботуши, Куин?
— Глезените ми са слаби.
— Чудно. Колко често ги носиш?
— Рядко, след като са в склада. Пробвах ги, направиха ми мехур и забравих за тях. Какво целите?
— Ами това, че отговарят на следата от ботуш, която намерихме недалече от вилата, където е бил убит съдия Фосет — заяви Панковиц. Лъжеше, но достоверно. — Съвпадение, Куин. Съвпадение, което те поставя на местопрестъплението.
Куин провеси брадичка и разтърка очите си. Бяха кървясали и изморени.
— Колко е часът?
— Четири и петдесет — отговори Делок.
— Трябва да поспя.
— Е, може да се окаже трудно, Куин. Проверихме в окръжния арест и килията ти се оказа доста пълна. Осем човека, четири нара. Ще имаш късмет, ако си намериш място на пода.
— Това място не ми харесва. Да опитаме в друго.
— Съжалявам. Изчакай малко за килиите на смъртниците.
— Няма да ходя там, понеже не съм убил никого.
— Ето как стоят нещата, Куин — каза Панковиц. — Двама свидетели твърдят, че са те видели близо до местопрестъплението, а „близо“ не означава оживен ъгъл на някоя улица. Бил си там, забелязали са те и са те запомнили. Балистиката ще те размаже. Отпечатъкът от ботуша е черешката на тортата. На местопрестъплението. А после става още по-хубаво или по-лошо, зависи от гледната точка. Бил си в Роуаноук в деня след намирането на телата — четвъртък, осми февруари, както сам призна и както сочи архивът на градския арест и на съда. И най-неочаквано се сдобиваш с една чанта пари. Плащаш си гаранцията, после плащаш двайсет и четири хиляди за хамъра, прахосваш още доста и когато най-накрая те пипваме, се оказва, че си надиплил още пачки в някакъв склад. Мотивът? Мотиви колкото щеш. Договорил си се със съдия Фосет да отсъди в полза на Джакийл Стейли. Подкупил си го с около петстотин хиляди, но след като прибрал сухото, той забравил за уговорката. Тикнал Джакийл в пандиза и ти си решил да му отмъстиш. Накрая си успял. За жалост секретарката му също се оказала там.
— Случаят е за смъртна присъда, Куин, ясно и просто — заяви Делок. — Федерално смъртно наказание.
Очите на Куин се затвориха и тялото му се сгърчи. Дишането му се учести и по челото му изби пот. Мина минута, после още една. Коравият тип изчезна. Онзи, който се появи на негово място, промърмори немощно:
— Не сте хванали когото трябва.
Панковиц се засмя, а Делок попита с подигравателна усмивка:
— Това ли е най-доброто, на което си способен?
— Не сте хванали когото трябва — повтори Куин, но не толкова уверено.
— Звучи доста неубедително, Куин — увери го Делок. — И ще звучи още по-неубедително в съдебната зала.
Куин се взира в ръцете си още цяла минута. Накрая каза:
— След като знаете толкова много, момчета, какво още ви трябва?
— Има няколко празнини, Куин — отговори Панковиц. — Сам ли действа? Как отвори сейфа? Защо уби секретарката? Какво стана с останалите пари?
— Не мога да ви помогна. Не знам нищо за това.
— Знаеш всичко, Куин, и няма да си тръгнем, докато не попълниш празнините.
— В такъв случай ще висим тук още дълго — заяви Куин. Приведе се напред, положи глава на масата и оповести: — Сега ще подремна.
Двамата агенти се изправиха и вдигнаха папките и бележниците си.
— Ще направим почивка, Куин. Връщаме се след половин час.
15
Макар да остана доволен от развоя на разпита, Виктор Уестлейк се притесняваше. Нямаха свидетели, балистичният доклад не свързваше трийсет и осемкалибровия смит-и-уесън на Куин с местопрестъплението, нямаше следа от ботуш, нямаше и паралелен разпит на Ди Рей. Разполагаха с мотив, ако можеше да се вярва на разказа на Малкълм Банистър за подкупа. Засега най-силната им улика беше фактът, че Куин е бил в Роуаноук в деня след намирането на телата и че е разполагал с твърде много пари в брой. Уестлейк и екипът му бяха изтощени от безсънната нощ, а навън все още беше тъмно. Презаредиха се с кафе и си направиха дълги обиколки из Фризера. От време на време поглеждаха към екрана, за да проверят заподозрения си. Куин лежеше на масата, но не спеше.
В шест часа сутринта Панковиц и Делок се върнаха в залата за разпити. И двамата носеха по една висока чаша, пълна с нова доза „Ред Бул“ с лед. Куин се надигна от масата и се настани на стола си за следващия рунд.
Панковиц поде пръв:
— Току-що говорих по телефона с прокурора, Куин. Осведомихме го докъде сме стигнали тук с теб и той каза, че утре голямото жури се събира да те подведе под отговорност. Две обвинения в предумишлено убийство.
— Поздравления — отговори Куин. — Май ще е най-добре да си намеря адвокат.
— Разбира се, но, изглежда, един няма да ти стигне. Не съм сигурен доколко си наясно с федералните закони срещу рекета, Куин, но в някои отношения те са безмилостни. Прокурорът ще пледира, че убийствата на съдия Фосет и на секретарката му са дело на банда, на известна и добре организирана банда, а ти, разбира се, си физическият извършител. Ще те обвини в доста престъпления, включително предумишлено убийство, но също и в подкуп. И най-важното, няма да посочи само теб, а и други престъпни личности като Дългия, Ди Рей, една от сестрите ти, братовчед ти Антоан Бек и още десетина други твои роднини.
— Ще отделят цяло крило за семейството ви при смъртниците — добави Делок. — Бандитите Ракър-Бек, подредени един до друг, килия до килия, в очакване на смъртоносната игла.
Делок се усмихваше, а Панковиц беше видимо развеселен. Двойка комедианти.
Куин започна да се чеше отстрани по главата и заговори на пода:
— Знаете ли, чудя се какво ще каже адвокатът ми за това — да ме държите заключен в тъмна стая без прозорци цяла нощ, от около девет вечерта чак до шест сутринта — цели девет часа непрекъснати глупости от вас, двамата. Първо ме обвинихте, че съм убил съдия, после, че съм го подкупил, а сега ме заплашвате със смърт, и то не само мен, ами и цялото ми семейство. Твърдите, че имате някакви свидетели, готови да дадат показания, балистичен доклад за откраднато оръжие, следа от ботуш, където някакъв кучи син е стъпил в калта, ама аз откъде да знам дали казвате истината, или се спуквате да лъжете, понеже за нищо не вярвам на ФБР. Никога не съм ви вярвал, няма и да ви повярвам. Излъгахте ме още първия път, когато ме арестуваха и ме изпратиха в панделата, сигурно сте ме лъгали и тук тази нощ. Може и аз да съм послъгал, ама вие ще се закълнете ли, че не сте ме баламосвали тази нощ, а?